Определение № 72 от 13.03.2015 г. на ВКС по т. д. № 476/2014 г.

Образувано е по молба на [фирма] [населено място] за допълване на постановеното от ВКС по т.д.№ 476/2014 г. Определение № 761 от 22.12.2014 г. в частта за разноските, направени от ЮЛ в производството по чл.288 ГПК пратено адвокатско възнаграждение за ползваната адвокатска защита. Молителят поддържа се, че искането за присъждане на разноски е направено своевременно с депозирания в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК писмен отговор, към който приложил договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 ГПТК, по което тричленният състав на ВКС е пропуснал да се произнесе. Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложеното и данните по делото, намира: Молбата е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С постановеното по реда на чл.288 ГПК Определение № 761 от 22.12.2014 г. по т.д.№ 476/2014 г. настоящият тричленен състав на второ търговско отделение на ВКС не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1750 от 09.08.2013 г. по т.д. № 272/2010 г. на Софийски апелативен съд, предмет на подадената от [фирма] касационна жалба, като разноски по делото не са присъдени. Не се подкрепя от данните по делото твърдението на молителя, че с отговора си по чл.287, ал.1 ГПК с вх.№ 12810/21.11.2013 г. е направил искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, към който приложил списък по чл.80 ГПК. В кориците на делото, изпратено от администриращия съд по компетентност на ВКС след надлежно връчена на ответника изтичане на срока за отговор по чл.287, ал.1 ГПК от ответниците по касация [фирма] и [фирма], не се съдържат описаните в молбата по чл.248 ГПК отговор по чл.278, ал.1 ГПК и списък по чл.80 ГПК. Поради това и в постановеното по чл.288 ГПК определение е посочено, че от ответниците по касационната жалба в срока по чл.278, ал.1 ГПК отговор е подаден единствено от [фирма]. При тези данни настоящият състав приема, че молбата на [фирма] е неоснователна. По въпроса за отговорността за разноските в производството по чл.288 ГПК съдът се произнася само при направено от страната искане, което в случая не е налице предвид липсата на подаден от молителя отговор по чл.287, ал.1 ГПК. По изложените съображения подадената, [населено място] молба по чл.248, ал.1 ГПК следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение