Определение № 509 от 01.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. Д. от [населено място], подадена чрез адвокат А. М. срещу определение от 21.05.2013 год. по ч.гр.д.№ 4599/2013 год. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу разпореждане от 7.02.2013 г. по гр.д. № 1704/2013 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу [фирма], [населено място]. В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въпросът - задължен ли е съдът, при констатирана нередовност на заявлението по чл.410 ГПК, съобразно изискванията на чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 ГПК, да дава указания на заявителя за поправянето му е обуславящ за изхода на спора, че по този въпрос е налице противоречива практика, както и че е включен в предмета на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че поставения в изложението правен въпрос е от значение за изхода на спора. Същият с разпореждане на председателя на Върховния касационен съд от 11.02.2013 г. е включен в предмета на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, поради което и по аргумент от чл.292 ГПК следва производството по настоящото дело да бъде спряно до произнасяне на ОСГТК на ВКС по поставения въпрос. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.