Определение № 5625 от 03.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4607/2025 г.

Производството е по реда на чл.282 ал.2 ГПК. Образувано е по молба с вх. № 21984/26.11.2027 г. на Р. К. К., чрез адв. Д. М. от АК-Добрич, за спиране на изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение № 4279/03.07.2025 г. по възз. гр. д. № 14690/2024 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 17636/01.10.2024 г. по гр. д. № 27251/2022 г. на Софийски районен съд, с което на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД е осъдена Р. К. К. да предаде на А. Н. К. държането върху апартамент в [населено място],[жк][жилищен адрес] с граници: изток- ап. от вх.В, запад - асансьор, север - улица, юг - ап..., който самостоятелен обект в сграда по схема №15-692402/31.7.2020 г. на Служба по геодезия, картография и кадастър [населено място] съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор по КККР, одобрени със заповед № РД - 18-50/2.11.2011г. на ИД АГКК, ..., който обект се намира на етаж едно от сграда с идентификатор, ...., нива на обекта 1, площ по документи 84,02 кв.м., с прилежащи части: избено помещение № 1 -3,30 кв.м., 4,452% ид.м. от общите части на вход Г, който обект има съседни самостоятелни обекти в сградата с идентификатори: на същия етаж- ...., ....., под обекта -няма, над обекта: ....., ..... Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че подадената молба е допустима и основателна. Спиране се допуска само след предоставянето на надлежно обезпечение от страна на касатора, което при парични вземания е в размер на присъдената сума - чл. 282, ал. 2, т. 1 от ГПК, а при исковете за вещни права е в размер на данъчната оценка на имота - чл. 282, ал. 2, т. 2 от ГПК. В случая решението, чието спиране се иска не попада в нито една от двете групи по чл. 282, ал. 2 от ГПК. Осъждането е за връщане на вещ, дължима след прекратяване на наемно правоотношение възникнало при условията на чл. 57, ал. 1 вр. чл. 56, ал. 2 и ал. 3 СК. За наемните договори има специална норма в ГПК, като при тях тяхната стойност за определяне на цената на иска е сбора от наемни вноски за една година чл. 69, ал. 1 т. 5 ГПК. По делото липсват данни наемна цена да е била определена по реда на чл. 57, ал. 2 СК, респ. такива за нейния размер. Предвид изложеното, с разпореждане № 198/27.11.2025 г. по настоящото дело на молителката е указано да представи доказателства за внесено обезпечение в размер 2 000 лв., определено от съда по реда на чл. 282, ал. 3 от ГПК. Указанията са изпълнени, като от платежен документ- Разписка № 0200027682649596 от 01.12.2025 г. приложен от молителката към молба вх. № 22356/02.12.2025 г., е видно, че тази сума е преведена по сметката за обезпечения на Върховния касационен съд. Съгласно извършеното удостоверяване от счетоводството на ВКС от 03.12.2025 г., сумата е постъпила по сметката на ВКС за обезпечения и към 03.12.2025 г. е налична по същата сметка. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 142360/26.11.2025 г. по описа на СГС. В решението е посочено, че не подлежи на обжалване, като липсват данни препис от същото да е бил връчван на молителката, поради което следва да се приеме, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК. Следователно, предпоставките по чл. 282, ал. 2 вр. с ал. 3 ГПК са осъществени и молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, касаеща уважения срещу молителката осъдителен иск, е основателна и следва да се уважи. По изложените съображения и на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето г.о.