Определение № 163 от 27.10.2011 г. на ВКС по н. д. № 2604/2011 г.

Производството пред Върховния касационен съд е образувано на основание чл.43, т.1 НПК, след като с разпореждане № 2476 от 07.10.2011 г. съдията - докладчик по нахд № 5916/2011 г. на Районния съд в гр. Варна постановил то да се изпрати на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Прокурорът изразява становище за основателност на искането за определяне на друг компетентен съд. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди данните по делото, намира следното: Делото било образувано в Районния съд в гр. Варна, компетентен по правилата за местната подсъдност ,който се обърнал към ВКС за определяне на друг, равен по степен съд със съображения, имащи основание в чл. 43, т.1 от НПК- жалбоподателят ,наказващият орган и свидетелите по акта за установяване на административното нарушение имат седалище или живеят в района на гр. София. Както е известно местната подсъдност черпи своите основания от принципа на непосредственост и се подчинява на изискванията за бързина, ефективност, безпристрастност и снижаване на разходите и деловодните затруднения. Тя не е абсолютна и търпи коректив тогава, когато на тези изисквания може да се отговори единствено чрез промяна на подсъдността. Това са трите хипотези на чл. 43 от НПК, първата от които е относима към настоящия случай. Видно от данните по преписката жалбоподателят има седалище и адрес на управление в гр. София, както и двамата свидетели по акта т.е. може да се приеме, че е реализирано законовото изискване много свидетели или обвиняеми да живеят в района на друг, еднакъв по степен съд. В конкретната ситуация това е Районният съд в гр. София, който следва да разгледа делото. Воден от тези мотиви Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл.43, т.1 от НПК