Определение № 4647 от 16.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2440/2024 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 13858 от 31.05.2024 год. на С. Е. С. срещу разпореждане № 2540 от 20.05.2024 год., постановено по ч. гр. дело №2236/2021 год. по описа на ОС – Варна, с което е върната молба за отмяна на С. Е. С. с вх.№ 10435 от 22.04.2024 год. /деловодство на ОС – Варна/ и с вх.№ 2857/ОА от 18.04.2024 год. /деловодство на АС – Варна/ на влязъл в сила съдебен акт. Частната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК съдебен акт /чл. 286, ал. 2 ГПК, към който препраща чл. 306, ал. 2 ГПК/, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Частно гражданско дело № 2236/2021 год. по описа на ОС – Варна е било образувано по молба по чл. 255 ГПК на ищеца С. Е. С. за определяне на подходящ срок за извършване на процесуално действие по гр. дело № 9660/2018 год. по описа на РС – Варна – връчване на преписи от исковата молба и приложенията към нея на ответника, който има известен адрес в чужбина и/или чрез съдебна поръчка до Министерство на правосъдието. С определение по делото от 09.09.2021 год. молбата е била отхвърлена. На 18.04.2024 год. ищецът е подал молба за отмяна по ч. гр. дело № 2236/2021 год. по описа на ОС – Варна. С разпореждане № 2180 от 29.04.2024 год. ОС – Варна е указал на молителя в едноседмичен срок от получаване на съобщението с писмена молба да уточни кой точно съдебен акт иска да бъде отменен, както и да представи точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, а ако претендира отмяната на повече от един акт, да посочи за всеки от тях причините, поради които претендира тяхната отмяна. Съобщението за така постановения съдебен акт, ведно със служебно изготвен препис от същия, са били надлежно връчени на С. Е. С. на 08.05.2024 год. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на молбата за отмяна, ОС – Варна е приел, че в указания срок молителят не е отстранил нередовностите й. Разпореждането е правилно. Съдът извършва проверка за редовност на молбата за отмяна, която трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК /в т.ч. означение на акта, чиято отмяна се иска/, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК, както и да съдържа точно и мотивирано изложение на обстоятелствата, съставляващи някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК. При констатация, че молбата не отговаря на изискванията за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, администриращият съд следва да я остави без движение и да даде на молителя срок за отстраняването й. Ако нередовността не бъде отстранена, молбата подлежи на връщане. В този смисъл са и разясненията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2014 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК. В разглеждания случай съдът е констатирал, че молбата не отговаря на изискването на чл. 260, т. 2 ГПК и не съдържа точно и мотивирано изложение на основанията за отмяна, като е дал съответни и ясни указания на молителя. След като в рамките на предоставения срок тези нередовности не са били отстранени, то молбата за отмяна законосъобразно е била върната на основание чл. 306, ал. 2 вр. с чл. 286, ал. 2, т. 2 ГПК. Ето защо обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд