Определение № 8637 от 17.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6246/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от И. И. Д., против Определение № 22948/08.06.2026 г., постановено по адм. дело № 12358/2025 г. на Административен съд София-град, с което не е уважена молбата й за изменение на предходно определение № 17544/8.05.26 г. в частта за разноските. Частният жалбоподател твърди неправилност на съдебния акт и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК ответникът по частната жалба представя писмен отговор от 18.06.26 г. Изложил е съображения за нейната неоснователност. Частната жалба е подадена от надлежна страна, адресат на обжалваното определение, в посочения в обжалваното определение срок и срещу подлежащ на контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Д. срещу мълчалив отказ на Областна администрация област София да предостави административна услуга по заявление с вх. № ОА23-7662/21.10.2025 г. След подаване на жалбата, в хода на съдебното производство услугата е изпълнена. С Определение № 17544/08.05.2026 г. по адм. дело № 12358/2025 г. на АССГ, съдът на основание чл.159, т.4 и чл. 143, ал.2 АПК е оставил без разглеждане жалбата, прекратил е производството по делото и е уважил частично до размера от 155,11 евро, от които 150 евро за адвокатско възнаграждение, искането за присъждане в полза на жалбоподателката на претендираните разноски по делото в размер на 1 010 лв. С обжалваното определение в производство по чл. 176а АПК съдът е отхвърлил искането на жалбоподателката да бъде изменено Определение № 17544/08.05.2026 г., в частта му за разноските чрез увеличението им. За да постанови този резултат, решаващият състав на АССГ е приел, че делото не е с фактическа и правна сложност, както и че по него не е провеждано открито съдебно заседание. Съдът се е обосновал и с обстоятелството, че по жалби на останалите сънаследници за същия имот, подадени от адв. Шаркова в съда са образувани още 14 дела. Настоящият състав преценява обжалваното определение като правилно. Съдът е отчел служебно известния на АССГ и на ВАС факт, че оспорващата е един от многото жалбоподатели, които са подали идентични молби- заявления за административната услуга, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото. Присъденият размер на разноски за адвокатско възнаграждение е справедлив. Разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Наредбата/, по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2 на същата разпоредба/ какъвто е конкретният случай/, предвижда, че минималният размер на възнаграждението е 1 000 лв. То обаче е дължимо в случай на реално оказано процесуално представителство в проведено съдебно производство, включващо, освен изготвяне на жалба, и участие в открити съдебни заседания, формулиране на доказателствени искания пред съд, пледоария по съществото на спора и др. Основателно, при определяне на дължимия размер на разноските, съдът е съобразил и това обстоятелство. Настоящият съдебен състав счита, че при установените по-горе фактически обстоятелства, присъденият от първоинстанционния съд размер на адвокатското възнаграждение е справедлив и обоснован и не е било налице основание за изменението му, както правилно е приел административният съд в обжалваното определение. Воден от горното и на основание чл. 176 а, ал.3, вр. чл. 236 АПК, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение