Определение № 4895 от 05.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5675/2025 г.

ВАСОсмо отделение05.05.2026 г.докладчик Емилия Иванова

Диспозитив

ДОПЪЛВА решение №9648 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело № 5675/2025 г. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските, като: ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „СЕМ ремонт“ ЕООД, ЕИК 148085709, със седалище и адрес на управление гр. Варна, [улица], представлявано от управителя В. Я. В. разноски по делото в размер на 57 955 евро. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ БИСЕРКА ЦАНЕВА секретар: Членове: /п/ ЕМИЛИЯ ИВАНОВА /п/ ИВА КЕЧЕВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 176а от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на „СЕМ ремонт“ ЕООД, ЕИК 148085709, представлявано от В. В.-управител, чрез адв. Костолов, за допълване на решение № 9648 от 13.10.2025 г., постановено по адм. дело №5675/2025 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС), в частта за разноските. В молбата се твърди, че макар да са поискани своевременно разноски в полза на дружеството касатор не са присъдени. Този пропуск следва да бъде поправен с допълване на решението в частта за разноските. Ответната страна по искането – Директор на дирекция ОДОП гр.Варна, чрез гл. юрк. М. Марчева, намира искането за неоснователно. Подробно излага съображения, че разноските за производството пред АС гр.Варна не са претендирани своевременно, а тези за касационната инстанция са прекомерни, с оглед фактическата и правна сложност на поставения за разглеждане правен спор и осъществената процесуална защита. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, намира, че искането за допълване на решението в частта за разноските е подадено от надлежна страна, в срока по чл. 176а, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо, а разгледано по същество - основателно. Съгласно чл.176а, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Производството пред АС гр. Варна е образувано по жалба на „СЕМ ремонт“ ЕООД срещу ревизионен акт №Р-03000322001265-091-001/25.08.2022 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр.Варна и потвърден с решение №220/06.01.2023 г. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на дружеството и следователно, с оглед изхода на делото в негова полза не са присъдени разноски. Производството пред ВАС е образувано по касационна жалба от „СЕМ ремонт“ ЕООД, срещу решение № 3302 от 25.03.2025 г. постановено по адм. дело № 191 по описа на административен съд гр.Варна за 2023 г. С решението, чието допълване се иска е отменено първоинстанционното решение и постановено ново по същество на спора, с което жалбата на дружеството е уважена и атакувания ревизионен акт е отменен. Отговорността за разноски зависи от изхода на правния спор и правото за присъждането им възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебния акт. В случая решението, чието допълване се иска, е благоприятно за „СЕМ ремонт“ ЕООД, поради което и следва да му се присъдят разноски за двете съдебни инстанции. Искането е направено своевременно с касационната жалба и към него са приложени доказателства за реалното им изплащане както пред АС гр.Варна, така и пред ВАС. Неоснователно е възражението на ответника, че разноските не са претендирани своевременно пред АС гр.Варна, както и за тяхната прекомерност пред двете инстанции. Разноски пред първоинстанционния съд са претендирани още с подадената жалба срещу ревизионния акт, като в последствие са представени доказателства за тяхното плащане и списък по чл.80ГПК. Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение пред АС гр.Варна е почти идентично по размер с присъденото юрисконсултско възнаграждение с постановения съдебен акт. Настоящата съдебна инстанция приема, че с оглед материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност на делото и проявената активност от страна на процесуалния представител на дружеството, изразяваща се в явяването в съдебни заседания, подаването на молби и искания, както и активност при събирането на доказателствата, обосновават извод, че размерът на договореното възнаграждение не е прекомерен и не следва да се ревизира. Претендираните от дружеството разноски следва да се присъдят така както са посочени в списъците по чл.80 ГПК – в размер 113 350 лв. за двете съдебни инстанции, като на основание чл.176а АПК бъде допълнено постановеното съдебно решение в този смисъл. Съгласно чл.4 от Закона за въвеждане на еврото в РБ, официалната валута в страната от 01.01.2026 г. е евро. При спазване правилата на чл.12 и чл.13 от ЗВЕРБ определените разноски следва да се превалутират при прилагане на официалния валутен курс и да бъдат определени в размер на 57 955 евро. Водим от горното, Върховен административен съд, състав на осмо отделение,

Цитирани разпоредби

9