Определение № 3873 от 07.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3327/2026 г.

Производството е по реда на чл. 135, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по препирня, повдигната от тричленен състав на Върховния административен съд, за подсъдността на оспорването от „Е-МАРКЕТИНГ“ ЕООД на Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерски съвет, в частта, в която оспорващият не е включен като одобрен кандидат в Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., изменена и допълнена с Решения на МС № 535, 665, 856, 909, 963, и 1038 от 2022 г., № 141, 212, 323, 400, 454, 660 и 939 от 2023 г., № 297, 554 и 890 от 2024 г. и № 115 и 201 от 2025 г., съгласно Списък № 30 за отчетен период 01.12.2024 г. – 31.12.2024 г. Първоначалната с жалбата е сезиран Административен съд Варна, който е приел, че производството пред него е недопустимо. Припознал е следваща от разпоредбата на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК родовата подсъдност на спора на ВАС. Приел е, че Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България е приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., като основанието за предоставяне на временната закрила е разпоредбата чл. 2, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците във връзка с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на чл. 5 от Директива 2001/55/EO и за въвеждане на временна закрила. Програмата представлявала част от мерките във връзка с временна закрила по чл. 1а, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, въведена с решение на Съвета на Европейския съюз. Решението на Министерския съвет, с което се разпределят бюджетни средства, попадало в обхвата на чл. 105 и чл. 106 от Конституцията на Република България. Съдът се е позовал на решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, за да мотивира решаващия си извод за различния от него надлежен съд, който да разгледа спора като първа инстанция. С определение № 2136/19.02.2026 г. е прекратил производството по образуваното пред него адм.д. № 344 по описа за 2026 г. и е изпратил делото по подсъдност на ВАС. Пред ВАС е образувано адм.д. № 2807 по описа за 2026 г. За да повдигне спор за подсъдност с определение № 3428/25.03.2026 г. този съд е приел, че оспореното решение на МС е с белезите на индивидуален административен акт, тъй като има действие по отношение на субекта, който е подал заявление за предоставяне на помощ или за доплащане на помощ, но не не е включен като одобрен кандидат в Списък № 30. Правният интерес за подалия заявлението, но неполучил помощ, е за оспорване на решението на МС в частта му, отнасяща се за неговото невключване като кандидат, одобрен за предоставянето на помощ/доплащане на помощ като лице, предоставило нощувка по Програмата. Индивидуалното действие на решението спрямо жалбоподателя предполагало разглеждане на оспорването по реда на чл. 145-178 АПК. Това изключвало родовата подсъдност на спора пред ВАС и сочело на компетентността на административния съд при местна подсъдност определена по правилото на чл. 133, ал. 1 АПК. Петчленният състав на Върховния административен съд намира, че спорът е подсъден на Административен съд Варна поради следното: Правилото е, че на административните съдилища е компетентността да разглеждат като първа инстанция административните дела /вж. чл. 132, ал. 1 АПК/. Изключенията от това правило са посочени неизчерпателно в чл. 132, ал. 2 АПК, с който се определя подсъдността за някои категории оспорвания на Върховния административен съд. Те включват и оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, издадени при упражняване на конституционните му правомощия по ръководството и осъществяване на държавното управление – чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК. Актуалната редакция на чл. 132, ал. 2, т. 2 АПК след новелата от ДВ бр. 77/2018 г., в сила от 01.01.2019 г. е съобразена с решение № 8/23.04.2018 г. на Конституционния съд на Република България, с което е прието, че: „Разпоредбата на чл. 125, ал. 2, предложение първо от Конституцията задължава Върховния административен съд да се произнася като първа инстанция по спорове за законността на административните актове, издадени от Министерския съвет и от министрите при упражняване на конституционно възложените им функции и правомощия по ръководството и осъществяването на държавното управление.“. Споделимо е разбирането на тричленния състав на ВАС за правната природа на оспорения акт като индивидуален административен. Актът е с еднократно правно действие и това следва от т. 1 и т. 2 от Решението. Адресатите на акта са определени – субектите на правото на подпомагане са индивидуализирани в Списъка (съобр. чл. 21, ал.1 АПК). Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерският съвет е от категорията на „обикновените административни актове“, обсъждани в решението на КС. То не е израз на публичната функция по ръководство и осъществяване на държавното управление, възложена с КРБ, което да е основание за разглеждане от ВАС като първа инстанция по спора за законността му. С този акт не се приема Програма за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Програмата е приета с Решение № 317 на МС от 2022 г., а временната закрила е въведена с Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 4 март 2022 година за установяване на съществуването на масово навлизане на разселени лица от Украйна по смисъла на член 5 от Директива 2001/55/ЕО и за въвеждане на временна закрила. Решението за предоставяне на временна закрила и това за приемане на програмата за хуманитарно подпомагане са приети при упражняване на правомощия, произтичащи от членството на България в ЕС (съобр. чл. 8 и чл. 13 от Директива 2001/55/ЕО). Двете категории решения са актове по осъществяване на вътрешната политика на страната, приети в изпълнение на водеща политика на ЕС в международните отношения и същевременно са обвързани с подготвяната обща политика относно предоставянето на убежище, като съставна част от целта на Европейския съюз за постепенно изграждане на зона на свобода, сигурност и правосъдие, която е отворена за онези, които, принудени от обстоятелствата, търсят защита на законно основание на територията на Европейския съюз (вж. първото съображение на Директивата). Те са насочени към прилагане на минималните стандарти за предоставяне на временна закрила по чл. 1 от Директивата и съдържателно са обвързани с изпълнение на задължения на държавите-членки по чл. 8 и чл. 13 от Директивата, които систематично са в една и съща глава на този акт на вторично право на Съюза. Затова и решенията са от категорията на актовете по чл. 132, ал. 2, т. 2, пр. 1 АПК, чието оспорване е родово подсъдно на Върховния административен съд. Решение № 70 от 22.01.2026 г. на Министерският съвет разпорежда предоставянето на помощ и доплащане на помощ на лица, предоставили нощувка по Програмата за хуманитарно подпомагане на разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България, като така преразпределя икономическата тежест от упражняването на правата по чл. 39, ал. 1, т. 3 ЗУБ на лицата с предоставена временна закрила. То не се отличава от административни актове на други органи на изпълнителната власт, които не притежават функции по ръководство и осъществяване на държавното управление. За неговото оспорване се прилага типичната родова подсъдност по чл. 132, ал. 1 АПК. Воден от горното, Върховния административен съд в петчленен състав на Първа колегия,