Определение № 768 от 10.10.2023 г. на ВКС по т. д. № 1082/2023 г.

Производството е по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Българска железопътна компания“ ЕАД, [населено място] /за краткост по-долу „БЖК“ ЕАД/, представлявано от пълномощник адвокат К. Й., срещу разпореждане № 50131 от 31. 05. 2023 г. на съдията-докладчик по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, с което е оставена без разглеждане частна жалба с вх. № 502096/12. 04. 2023 г. от „БЖК“ ЕАД срещу определение № 50073 от 04. 04. 2023 г. по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 248 ГПК. В частната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и за уважаване на частна жалба с вх.№ 502096/12. 04. 2023 г., като се измени определение № 50073 от 04. 04. 2023 г. по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл. 248 ГПК, чрез намаляване на адвокатския хонорар, определен от ВКС за изготвения отговор на касационна жалба в производството по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, I т.о., подаден от „Ц. енергоремонтна база“ ЕАД, [населено място], до минимума по Наредба № 1 от минималните размери на адвокатските възнаграждения. В представен по реда на чл. 276, ал.1 ГПК отговор насрещната страна оспорва допустимостта и основателността на подадената частна жалба. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. С определение № 50113 от 22. 02. 2023 г. по т.д. № 2027/2022 г. състав на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 260 от 18. 04. 2022 г. по в.т.д. № 435/2021 г. на Софийски апелативен съд по подадена от „БЖК“ ЕАД касационна жалба, като е осъдил „БЖК“ ЕАД да заплати на насрещната страна „Ц. енергоремонтна база“ ЕАД направените разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на отговор на касационната жалба в размер на 8378,40 лв. След подадена молба от „БЖК“ ЕАД с оплакване за прекомерност на присъдените на противната страна разноски съставът на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е постановил по реда на чл. 248 от ГПК определение № 50073 от 04. 04. 2023 г. по т.д. № 2027/2022 г. Със същото е оставено без уважение искането на „БЖК“ ЕАД за намаляване на присъдения адвокатски хонорар за „Ц. енергоремонтна база“ ЕАД от 8378,40 лв. до 5236,50 лв. - сума, представляваща минималния размер на адвокатското възнаграждение по делото съгласно Наредба № 1/2004 г. на ВАС. Срещу така постановеното определение на ВКС по реда на чл. 248 ГПК е подадена частна жалба с вх. № 502096/12. 04. 2023 г. от „БЖК“ ЕАД, която съдията-докладчик по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е оставил без разглеждане /всъщност е върнал същата, като недопустима – бел. на докладчика в настоящото производство /, с обжалваното разпореждане № 50131 от 31. 05. 2023 г. по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС. Съгласно посочените от съдията-докладчик по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение мотиви, определението за разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, съгласно чл. 248, ал. 3, изр. 2-ро ГПК. Тъй като определение № 50113 от 22. 02. 2023 г., с което не е допуснат касационен контрол, не подлежи на обжалване, то и определението, постановено в производството по чл. 248 ГПК за неговото изменение в частта за разноските - в случая определение № 50073 от 04. 04. 2023 г., също не подлежи на обжалване. Обжалваното разпореждане е правилно. В процесния случай определението по чл. 288 от ГПК, чието изменение в частта за разноските е било поискано от частния жалбоподател, е окончателно и не подлежи на обжалване. Поради изложеното и по силата на ясната и императивна норма на процесуалния закон - чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК, приложима и в материята за обжалването на определенията, не подлежи на обжалване и постановеното по реда на чл. 248 от ГПК, определение за изменението на постановеното по реда на чл. 288 от ГПК, и окончателно определение в частта му за разноските. Като е достигнал до същия извод и е върнал подадената срещу необжалваемото определение по чл. 248 от ГПК, частна жалба, съдията-докладчик по т.д. № 2027/2022 г. на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение е постановил по същество правилно разпореждане, което поради изложеното следва да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение,