Определение № 469 от 16.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4195/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2, изр.второ вр. с ал.1, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. П. Т. против определение № 228/09.04.2013 г., постановено по гр.д.№ 2333/2013 г. от състав на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение, състава на ВКС е оставил без разглеждане частна жалба против определение на друг състав на ВКС, с което е потвърдено разпореждане на окръжен съд, с което е върната като процесуално недопустима касационна жалба против въззивно решение. Състава на ВКС е приел, че постановените по реда на чл.274, ал.2, пр. първо ГПК не подлежат на последващ инстанционен контрол. Определения на ВКС, постановени по реда на чл. 274, ал.2, пр. първо ГПК са окончателни, доколкото законът не предвижда тяхното обжалване в разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК. В тази разпоредба е предвидено обжалване на определения, постановени от въззивни съдилища, но не и определения, постановени от друг състав на ВКС, в хипотезата на чл.274, ал.2, пр.първо от ГПК. В този случай, инстанционния контрол на постановено от състав на ВКС определение е недопустим, поради което постановеното определение от състава на ВКС, обжалвано пред настоящия състав, е правилно и следва да се потвърди. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия