Определение № 12771 от 25.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10913/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. П. П. против определение № 1627 от 16.05.2024 г., постановено по адм. дело № 318/2024 г. по описа на Административен съд- Стара Загора, с което жалбата му, както и жалбата на Д. С. П. срещу разрешение за строеж № 215/07.09.2023 г., издадено от главния архитект на община Казанлък, са оставени без разглеждане и производството по делото е прекратено. Излага съображения, че двамата с П. действат в обществен интерес и обжалваното определение е неправилно. Моли съдебният акт да бъде отменен и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна – главен архитект на община Казанлък не изразява становище по частната жалба. Ответникът Д. П. не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба на Д. П. е недопустима в частта, с която се оспорва определението на Административен съд - Стара Загора, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Д. С. П. против разрешение за строеж № 215/07.09.2023 г. на главния архитект на община Казанлък и производството е прекратено по отношение на него. Определението в тази част не е неблагоприятно за настоящия частен жалбоподател, поради което същият няма правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 210, ал. 1 АПК, вр.чл.236 АПК). Поради това частната жалба на Д. П. против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В останалата част частната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, против подлежащ на оспорване съдебен акт и от легитимирана страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на Д. П. против разрешение за строеж № 215/07.09.2023 г. на главния архитект на община Казанлък за строеж „Реставрация и консервация на фасадите на Паметника на свободата на връх Шипка“ и прекрати производството по делото на основание чл. 159, т. 4 АПК, административният съд приема, че жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на административния акт, тъй като не попада в кръга на заинтересуваните лица по чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Този извод е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Правният интерес е задължителна процесуална предпоставка за упражняване на правото на жалба, за която съдът следи служебно. Такъв интерес е налице, когато административният акт засяга пряко и непосредствено материални права на оспорващия. В случая, както административният съд правилно приема, правният интерес на жалбоподателя следва да се преценява съобразно изискванията на чл. 149, ал. 2 ЗУТ. Разпоредбата регламентира няколко отделни хипотези, като жалбоподателят не попада в кръга на заинтересуваните лица по нито една от тях. Оспорващият няма качеството на възложител, собственик и носител на ограничени вещни права в поземления имот, нито е лице, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, поради което не се явява заинтересувано лице при условията на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Разпоредбите на чл. 149, ал. 2, т. 2- т. 4 ЗУТ в случая с неприложими, тъй като разрешението за строеж не се отнася за преустройство и промяна на предназначението на заварен строеж и за обект в сграда етажна собственост. По тези съображения следва да се приеме, че частният жалбоподател няма качеството на заинтересувано лице, легитимирано да оспори разрешението за строеж. Доводът за допустимост на производството, тъй като жалбоподателят, който е общински съветник, действа в защита на обществен интерес, е неоснователен. Както вече се посочи, правният интерес е задължителна, положителна процесуална предпоставка за упражняване правото на жалба и се определя от прякото и непосредствено въздействие на административният акт в правната сфера на оспорващия. Субектите, които могат да предприемат действия в защита на държавен и обществен интерес са изрично овластени с тези правомощия и посочени в закон. Останалите доводи в частната жалба са такива по същество и не следва да бъдат обсъждани. По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното определение в частта, в която жалбата на Д. П. П. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Съдебният акт в посочената част е правилен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,