Определение № 1493 от 28.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 884/2024 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 07.07.2022 г. на Л. Д. Т. в лично качество и в качеството ѝ на пълномощник на дъщеря ѝ М. Л. Е. и двете чрез адв. В. Я. – САК, на влязлото в сила решение от 17.05.2022 г. по в. гр. д. № 15313/2019 г. на ГС – София, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал. 1 ГПК, приема за установено следното: С решението, чиято отмяна се иска, е потвърдено, решение № 175788/25.07.2019 г. по гр.д. № 67149/2018 г. по описа на РС – София, в частта с която е признато за установено по отношение на ответницата Л. Т., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1. пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 740.26 лева, представляваща главница за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот – ап.140, находящ се в [населено място],[жк][жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 130.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 37.63 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8.60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г., както и в частта, с която е признато за установено по отношение на ответницата М. Е., че дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД по предявените положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1. пр.1 от ЗЗД вр. чл.149 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 740.26 лева, представляваща главница за стойността на доставена и потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. за топлоснабден имот – ап.140 находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл. 410 ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 130.00 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 37.63 лева, дължима за услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г., ведно със законните лихви върху главницата, считано от датата на депозираното заявление по чл.410 от ГПК - 14.06.2018 г. до окончателното изплащане на сумата и сумата от 8.60 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 16.09.2015 г. до 20.04.2018 г., за които суми е издадена на 26.07.2018 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №39534 по описа за 2018 г. на РС – София. В молбата за отмяна се поддържа, че молителките и техния адвокат са били лишени от възможност за изложат процесуалните си искания, което е основание за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303,ал.1,т.5 ГПК. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о. намира, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и същата съдържа посочване на основание за отмяна на влязлото в сила решение, поради което следва да се допусне нейното разглеждане по същество от настоящата инстанция, като страните бъдат призовани за изслушване в открито съдебно заседание. В молбата за отмяна е обективирано искане по чл. 309 ГПК за спиране изпълнението на влязлото в сила решение. С разпореждане от 08.03.2024 г. по настоящото дело на молителите е указано в едноседмичен срок да представят доказателства, че по специалната сметка ВКС, всяка една от тях е внесла сумата в размер на 916, 40 лв. В срока за изпълнение на указанията е депозирано искане за продължаване на срока за изпълнение на указанията обективирани в разпореждането от 08.03.2024 г. Искането за продължаване на срока за внасяне на обезпечението по чл.309, вр.чл.282, ал.2, т.1 ГПК е постъпило в срока по чл. 63, ал. 1 ГПК и е основателно, поради което съдът продължава срока с един месец,считано от съобщаването на настоящето определение на молителките. Предвид изложените съображения, съдът