Решение № 9886 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16781/2009 г.

Решение № 9886 от 15.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16781/2009 г., IV о., докладчик председателят Цветана Сурлекова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Общинска служба по земеделие (ОСЗ) Варна, представляван от юрк. Янева, против решение № 1804/30.10.2009 г. по адм. дело № 1878/2009 г. на Административен съд Варна. В касационната жалба са развити доводи, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон и при непълнота на доказателствата. По подробно изложени съображения се иска неговата отмяна и произнасяне от съда по същество или в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Ответникът - Янаки Неделчев Атанасов представя писмено становище, в което заявява, че счита касационната жалба за неоснователна и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Заинтересованата страна - Димитричка Неделчева Иванова не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и в този смисъл развива съображенията си. Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационна жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Варна е образувано по жалба на Янаки Неделчев Атанасов, настоящ ответник по касация, против решение № 2/10.02.2006 г. на Общинска служба по земеделие и гори (ОСЗГ) Белослав (понастоящем Общинска служба по земеделие), с което наследниците на Неделчо Атанасов Саво са обезщетени за 3.805 дка земя на стойност 2747 лева с 2747 броя поименни компенсационни бонове на стойност 2747 лева. Оплакванията на жалбоподателя са били, че административният орган не се е съобразил с предпочетения от него начин на обезщетяване - със земя, а не с ПКБ. От доказателствата по делото съдът е установил, че с решение № 02/10.12.2001 г. на ПК Белослав, постановено по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, на наследниците на Неделчо Атанасов Савов (измежду които и жалбоподателят) е определено правото на обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост върху 3.805 дка земеделска земя, IV категория на стойност 2747 лева. Жалбоподателят е подал молба вх. № 1670/29.12.2003 г. до началника на ОСЗГ Варна, в която е заявил, че за процесните 3.805 дка моли да бъде обезщетен със земя от държавния поземлен фонд в землището на с. Езерово, масив 38, парцел 24 - 3.580 дка. С писмо № 06/07.01.2004 г. началникът на ОСЗГ Варна го е уведомил, че след изготвяна на плана за обезщетение същият ще бъде обезщетен със земя въз основа на вече подаденото от него писмено искане съгласно чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ и възможностите на държавния и общинския поземлен фонд. Жалбоподателят е уведомен за решение № 02/10.12.2001 г. на ПК Белослав на 24.01.2006 г., като в срока по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ не е подал искане за предпочитания от него начин на обезщетяване. При тези данни, от правна страна, съдът е приел, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като е постановен в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби. В случая административният орган не е разполагал с право на преценка за начина на обезщетение, а е бил обвързан с избрания такъв и е бил длъжен да определи обезщетение по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ поради наличие на кумулативно предвидените предпоставки за същото. Съдът е приел, че заявлението на жалбоподателя, макар и предсрочно подадено, е редовно, било е приложено към административната преписка и самият административен орган го разгледал като искане по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ. По тези съображения съдът е отменил оспорения административен акт и е изпратил делото като преписка на ОСЗ Варна за ново произнасяне при съобразяване със задължителните указания по прилагането на закона. Несъстоятелни са доводите в касационната жалба, че постановеното решение е необосновано, тъй като било налице разминаване между посоченото от съда отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК и развитите мотиви за противоречие на административния акт с материалноправни разпоредби, т. е. чл. 146, т. 3 от АПК. Допуснатата от съда грешка е чисто техническа и в никакъв случай не се е отразила на законосъобразността на крайните му изводи. Несъстоятелни са и оплакванията, че съдът не е установил конкретната материалноправна норма, която не е била съобразена при постановяване на оспорения административен акт. Напротив, съдът изрично е посочил, че административният орган е следвало да издаде решение по чл. 19, ал. 17, т. 1, а не по т. 2, тъй като са налице безспорни данни, че жалбоподателят е избрал начин на обезщетяване. В този смисъл административният акт е издаден в нарушение на чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Законосъобразни са изводите на съда, че административният орган не е имал право на преценка, а е следвало да се съобрази със заявения от жалбоподателя начин на обезщетение. Бездействието на ОСЗ Варна, която в продължение на повече от четири години не е уведомила жалбоподателя, че е постановено решение по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ не може да се тълкува в негова вреда и съответно да носи негативни последици в правната му сфера. Същественото в случая е, че още през м. декември 2003 г. той е подал заявление, в което изрично е заявил желание да бъде обезщетен със земя. Това заявление е било приложено към административната преписка и при полагане на нужната грижа е могло да бъде разгледано от страна на административния орган. Нещо повече, самият административен орган в лицето на началника на ОСЗГ Варна е отговорил на молбата на заявителя, като изрично е посочил, че я разглежда като писмено искане по чл. 18д, ал. 3 и чл. 19б, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Нелогично е да се счита, че след като е получил такъв отговор жалбоподателят отново ще предявява писмено искане с идентично съдържание. По тази причина не могат да се приемат доводите на касатора за неспазване на 14-дневния срок по чл. 18д, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, считан от връчване на решението по чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. Касаторът тълкува прекалено формално правната норма, за да оправдае собственото си бездействие. Както вече беше посочено, съществено в случая е наличието на заявление за предпочитания начин на обезщетение, което е редовно и е следвало да бъде съобразено от административния орган. Като е отменил оспореното решение по чл. 19, ал. 17, т. 2 и е върнал делото като преписка на ОСЗ Варна за постановяване на решение по чл. 19, ал. 17, т. 1 от ППЗСПЗЗ, първоинстанционният съд е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено. По изложените съображения не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение