Решение № 4315 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10019/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Агровин ООД, ЕИК 147153712, със седалище и адрес на управление, гр. Сунгурларе, против Решение №6535/21.07.2025г., постановено по адм. дело № 427/2025г. по описа на Административен съд – Бургас, с което е била отхвърлена жалбата на касатора Агровин ООД срещу решение № РР-6041/18.02.2025г., с което е било отказано продължаване на срока на действието на Разрешително № 33740141/01.02.2013г. за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ с център Пловдив. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител твърди, че решението е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че отказът е постановен в нарушение на принципите на административното производство, установени с разпоредбата на чл.11 и чл.13 АПК. Изразява оплакване на бавния срок на произнасяне на ответника в нарушение на чл. 61, ал.2 от Закона за водите, в нарушение на принципите на бързина и процесуална икономия. Това обстоятелство само по себе си е преценено като допуснато съществено нарушение на процесуалните норми, което се явява самостоятелно основание за отмяна на постановения отказ. На следващо място са били изложени аргументи за неоснователна квалификация на постановения административен акт, като такъв постановен на основание чл. 78, ал.2, т.2 ЗВ. На следващо място се оспорва наличието на нарушения на посочената по-горе разпоредба от материалния закон, като се сочи, че не са били индивидуализирани показателите от съставените в съответствие с наредбата протоколи, които да сочат надвишаване нивата на конкретни показатели от същите протоколи. Обосновава недоволството си с обстоятелството, че е бил санкциониран за всяко от установените превишения на предвидените параметри, като е заплатил съответните санкции, поради което изразява становище, че отказът се явява напрактика повторна санкция за същите нарушения без да е налице надлежно или нормативно установяване на обективните параметри на всяко „твърде съществено“ нарушаване на всеки от релевантните показатели, касаещи качеството на водите. Касаторът изразява становище, че при действителност на подобни показатели е била налична предпоставката за предсрочното прекратяване на предоставеното разрешително, което не е било сторено и това обосновавало неоснователността на постановения административен акт. На следващо място се оспорва съществения характер на забавянето, с което касаторът е подавал ежегодните декларации за ползване, като твърди, че е заплащал дължимите такси в максимален размер, поради което констатираните забави се явявали маловажно нарушение, което не можело с=да бъде основание за постановяване на оспореното решение. Оспорва се изводът на първоинстанционния съд за непровеждане на собствен мониторинг, което обстоятелство се сочи да е оборено от становище №ВОД -575 (1)/18.12.2023г. на РИОСВ – Бургас, според което дружеството е подавало протоколи за собствен мониторинг на всяко шестмесечие, с изключение на второто на 2020г. В заключение се изразява мнение, че несъответствието на отделни изисквания на предоставеното на касатора разрешително не представлява съществено нарушение на материалноправните изисквания, което да предпоставя необходимостта от постановяване на отказ за продължаване на срока на същото разрешително, когато същото е било инцидентно, а не постоянно. Заключава се, че нарушението на задълженията по чл. 78, ал.2, т.3 ЗВ не представлява съществено по характера си нарушение на материалноправните изисквания, поради което не се явява основание за постановения отказ, след като констатираните нарушения са били санкционирани, а самите санкции заплатени от страна на касатора. На последно място допуснатите отклонения се вменяват в тежест на самия орган, като се изразява становище, че същият не е упражнявал постоянен контрол върху спазване условията на разрешителното. Във връзка с изложеното се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на друг, с който отказът да бъде отменен. Ответникът Басейнова Дирекция, Източнобеломорски район чрез процесуален представител, в писмен отговор по касационната жалба и в о.с.з., изразява мнение за неоснователност на същата. Счита, че практически на са били налични условията на чл.78, ал.2 ЗВ, поради което е било налично условието за постановяване на оспорения отказ. Подчертана е липсата на собствен мониторинг на всяко шестмесечие, чрез еднократна проба, което представлява неизпълнение на издаденото разрешително. Подчертава се и обстоятелството, че касаторът целенасочено не е ремонтирал измервателното устройство повече от 5г. след повредата му, като по този начин се е възползвал от изключението на чл.194, ал.2 ЗВ, таксата да бъде определяна по размера на разрешените количества, без да се доказва, че действителните надхвърлят този размер. Сочи се, че неспазена е била разпоредбата на чл. 194а, ал.3, според която повредата е следвало да бъде отстранена в месечен срок от уведомяване на контролния орган, което практически не е било сторено, вкл. и до заявяване на услугата по удължаване срока на разрешителното. Отбелязана е неоснователността на възражението за незаконосъобразност на база на продължителния срок, в който органът се е произнесъл по заявлението за удължаване на срока. Оспорва се твърдението на касатора, че съдът се е ограничил да обсъжда единствено аргументите на органа за постановяване на оспорения административен акт, като страната се позовава на мотивите на съдебният акт, в които се сочат надвишените ИЕО, като се обръща внимание на това, че надвишенията не се оспорват от жалбоподателя, който е заплатил и санкции за същите констатации. Изразява се мнение за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Отправя предложение за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Установява се от фактическа страна, че с Решение № РР – 6041/18.02.2025г., на основание чл. 78, ал. 2, т. 2, т.3 и т.11 от ЗВ, вр., чл.48, ал.2, чл.126, ал.1 и ал.3 ЗВ, както и чл.2, ал.1, т.2 ЗВ Директорът на Басейнова дирекция, „Източнобеломорски район“ е отказал Продължаване на срока на действие на разрешително № 33740141/01.02.2013г. за ползване на повърхностен воден обект-Кайка дере, поречие на р. Тунджа, представляващо част от водно тяло с код BG3TU600R022 – „Река Мочурица и притоци“, за заустване на смесен поток – производствени и битово-фекални отпадъчни води след ЛПСОВ в повърхностни води за експлоатация на съществуващ обект – Винарна „Шато Сунгурларе“. С обжалваното решение Административен съд – Бургас е отхвърлил жалбата на „Агровин“ ООД срещу Решение № РР-6041/18.02.2025 г., издадено от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, с което е отказано продължаване срока на действие на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33740141/01.02.2013 г. От фактическа страна съдът е установил, че дружеството е титуляр на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води № 33740141/01.02.2013 г., издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район на основание разпоредби от Закона за водите. С него на дружеството, като собственик и ползвател на обект – винарна „Шато Сунгурларе“, е предоставено право да зауства отпадъчни води след локална пречиствателна станция в повърхностния воден обект „Кайка дере“. Разрешителното е било издадено за срок от десет години, като срокът му е изтекъл на 01.02.2023 г. Установено е, че преди изтичане на срока дружеството е подало заявление за неговото продължаване, към което били приложени документи относно собствеността върху обекта, въвеждането му в експлоатация и данни за извършени проверки от контролните органи. По повод подаденото заявление Директорът на Басейнова дирекция Източнобеломорски район е изискал становище от Регионална инспекция по околната среда и водите – Бургас относно изпълнението на условията на разрешителното. В представеното становище били изложени данни за извършени проверки на обекта, за осъществяван собствен мониторинг, както и за констатирани нарушения, включително липса на доказателства за извършен мониторинг през установени в разрешителното периоди, демонтирано измервателно устройство за отчитане на количествата отпадъчни води и установени превишения на индивидуалните емисионни ограничения. С оспореното решение административният орган е отказал продължаване срока на разрешителното, като е приел, че не са налице предпоставките на чл. 78 от Закона за водите. Органът е изложил съображения, че са констатирани превишения на определените индивидуални емисионни ограничения за вредни вещества в отпадъчните води, както и нарушения, свързани с функционирането на пречиствателните съоръжения и с изпълнението на условията на разрешителното. При извършената служебна проверка за законосъобразност съдът е установил, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и при спазване на процесуалните правила. Не са били установени основания за нищожност или съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора съдът е приел, че макар част от изложените от административния орган съображения да са неправилно отнесени към хипотезата на чл. 78, ал. 2, т. 2 от Закона за водите, събраните по делото доказателства установявали неизпълнение на условията на разрешителното по смисъла на чл. 78, ал. 2, т. 3 от същия закон. В тази връзка съдът е констатирал, че от представените протоколи от лабораторни изследвания се установявали превишения на определените индивидуални емисионни ограничения по показатели като неразтворени вещества, биохимична и химична потребност от кислород, като в отделни случаи превишенията били значителни. Освен това било установено, че дружеството не е изпълнило в срок задълженията си за подаване на декларации за определяне на дължимата такса за заустване на отпадъчни води, както и че измервателното устройство за отчитане на количествата заустени води е било демонтирано през 2020 г., без впоследствие да бъде възстановено или заменено. Съдът е приел още, че не са били представени доказателства за редовно провеждане на собствен мониторинг съгласно условията на разрешителното и че протоколите от извършените лабораторни анализи не са представяни своевременно на компетентния орган. Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че титулярят на разрешителното не е изпълнил редица задължения, произтичащи от условията на издаденото разрешително, поради което било налице основанието по чл. 78, ал. 2, т. 3 от Закона за водите за отказ да бъде продължен срокът на неговото действие. Съдът е счел за неоснователни доводите на жалбоподателя, че административният орган е следвало да упражни по-ефективен контрол и да даде указания за отстраняване на нарушенията, като е приел, че задълженията по разрешителното са ясно формулирани и тяхното изпълнение е отговорност на титуляря. С оглед на изложеното първоинстанционният съд е направил извод, че оспореното решение е съобразено с материалния закон и с целта на закона, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството. Съдът е отхвърлил и претенцията за присъждане на разноски, като е приел, че при този изход на спора тя е неоснователна. Решението на административния съд е правилно и обосновано. Постановеният отказ за продължаване срока на действието на Разрешително за водовземане от повърхностен воден обект № 33740141/01.02.2013 г. се основава на чл. 78, ал. 2, т.2 и т. 3 от ЗВ вр. чл. 68, т. 4 от ЗВ. Административният съд е обсъдил подробно приложението на нормативната разпоредба, като преценката му е обоснована с правни аргументи, изведени от правилноустановените по делото факти и обстоятелства. Същата съвпада частично с тази на административния орган и частично се възприема от страна на касационната инстанция. Въз основа на документите в преписката, обосновано е прието както от органа, така и от съда, че предпоставките за удължаване срока на разрешителното не са налице. За да бъде продължен срокът на действие на конкретното разрешително е било необходимо да са налице едновременно трите предпоставки, изброени в чл. 78, ал. 2 ЗВ. Правилни в тази връзка са изводите на първоинстанционния съд за липсата на сочените от страна на ответния орган като неизпълнени предпоставки по чл.78, ал.2, т.2 ЗВ. За да достигне до този извод, съдът правилно и обосновано е заключил, че отказ на това правно основание може да бъде постановен тогава, когато продължаване на действието на разрешителното за ползване на воден обект само по себе си би влязло в противоречие с нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси. Такива фактически обстоятелства в оспорения административен акт действително не са били изложени от страна на административния орган. В тази му част решението се явява правилно и обосновано. Предпоставките на т.3 от ал.2, на чл.78 ЗВ поставят изискване, да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Семантичното тълкуване на тази предпоставка сочи на изискване това изпълнение да е налично към момента на извършване на самата преценка в производството за продължаване срока на действието на издаденото разрешително. Самите условия в конкретния случай включват наред с всичко останало и задължения за монтиране на измервателни устройства и представяне на доказателства за това пред административния орган и за извършване на периодичен мониторинг от страна на титуляра. Надлежно установено по делото е било това, че визираните в условията на разрешителното задължения не са изпълнени в цялост, което неизпълнение по различни показатели се е проявило в различни моменти, като някои от тях не са били своевременно отстранено от страна на касатора. Условията на разрешителното притежават императивен характер и неизпълнението им е допустимо само в извънредни случаи, каквито не се сочат от страна на касатора. Негова е тежестта да докаже изпълнение на задълженията си. Представеното от страна на РИОСВ – Бургас „Становище“ №ВОД -575 (1)/18.12.2023г. удостоверява единствено, че дружеството е подавало доклади за собствен мониторинг по чл.48, ал.1, т.12 от ЗВ на всяко шестмесечие, което обстоятелство не оборва констатациите на ответния орган, че липсват протоколи на база на които са изготвяни тези доклади, изключение от който извод са единствено протоколите за изпитване с № 34-ОВ/24.01.2023г.; № 3-ОВ/07.01.2021г.; № 5-ОВ/12.01.2021г., № 324-ОВ/14.07.2021г.; № 492-ОВ/19.07.2021г.; № 03-0295/09.05.22г. и № 03-1068/21.11.2022г. Същото изключение не е в състояние да обори генералната констатация за системно неизпълнение на условията по т.3 и т.4 от раздела „Условия при които е предоставено правото на ползване“, Графа „Специфични изисквания към местата за мониторинг и програмата за мониторинг“, първата от които изисква осигуряване изследването на отпадъчните води от акредитирана лаборатория съгласно плана за собствен мониторинг, които от своя страна, според т.4 е следвало да бъдат представяни в БД ИБР и РИОСВ Бургас в срок от 15 дни от изготвяне на анализите, като органът сочи постъпването при него на само 2 доклада от изпитване за целия срок на действие на разрешителното. Правилни са изводите на първоинстанционния съд за надлежноустановени чрез пробовземане превишения на Индивидуални Емисионни Ограничения (ИЕО) за допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, които превишения се установяват от събраните по преписката четири протокола за изпитване, установяващи превишенията. Същите са официални свидетелстващи документи, ползващи се с доказателствена стойност за отразените в тях констатации. Допустимите параметри на ИЕО за касатора са заложени в самото разрешително и превишаването на посочените норми действително представлява нарушение на условия по същото, които касаторът не доказва да е отстранил. Практически такова нарушение е и забавеното изпълнение на изискването по т.2 от Раздел Индивидуални емисионни ограничения по потоци и места на заустване, където в условията е вменено задължение титулярят до 31 януари на следващата година да представя информация в Басейнова Дирекция за изчисляване на дължимата такса. Твърде съществено се оказва и констатираното обстоятелство, че не е осигурено измерване на количеството зауствани отпадъчни води, предвидено в т.1 от Раздел “Условия при които се предоставя правото на използване“ в графата касаеща специфичните изисквания към местата за мониторинг. В конкретния случай разходомерното устрийство е било демонтирано и това обстоятелство е налично и към момента на провеждане на спорното производство, което от своя страна е позволило на касатора да заплаща дължимата такса на база разрешените му в условията водни количества, без да е налице възможност за техния контрол от страна на компетентните органи, което само по себе си разколебава възможността за обективни проверки за спазване и на този показател, чието допустимо количество е изрично посочено в същото разрешително. Възраженията на касатора за заплащане на наложените санкции стоят извън установените от закона предпоставки за продължаване на изтеклия срок. Те касаят самостоятелни, административнонаказателни производства, чиято основна цел е да коригират поведението на нарушителя, което, видно от събраните по делото доказателства не е било постигнато. Възраженията му за продължителния срок на провеждане на административното производство са ирелевантни за крайния изход на спора, тъй като същият е разполагал с процесуалната възможност да оспори мълчаливия отказ на органа да продължи действието на разрешителното след изтичане на срока по чл. 57 АПК, но не се е възползвал от същата процесуална възможност. Доколкото съответните срокове са инструктивни, нарушаването им не може да бъде основание за отмяна на оспорения административен акт, а единствено за удостоверяване от страна на заявителя отстраняването на констатираните от органа несъответствия с издаденото разрешително. Преценката за предсрочно прекратяване на изтеклото към настоящия момент разрешително е по целесъобразност на компетентния орган, поради което не може да бъде основание за отмяна на оспорения отказ за продължаване срока на спорното разрешително. В заключение може да бъде обобщено, че първоинстанционният съд е развил подробни съображения по отношение на установените в оспорения административен акт неизпълнени условия и предвид наличните писмени доказателства е формирал законосъобразни правни изводи за това, че дружеството не е постигнало изпълнение на условията в издаденото му разрешително, въпреки изрично вмененото му задължение за това, която преценка е комплексна и следва да държи сметка за общия ефект от нарушението на поставените условия. С оглед горното, обоснован е извода на съда, че правилно административният орган е отказал продължаване срока на действие на разрешителното, тъй като липсва една от кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 от ЗВ, тази по т. 3. При този изход на спора и липсата на претенции за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в полза на ответният орган, съдът не дължи произнасяне за такива. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,