Определение № 9713 от 14.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8822/2025 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Р. Б. срещу определение от 05.06.2025 г. по адм. дело № 144/2025 г. на Административен съд (АС) - Силистра. С обжалваното определение, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), е спряно производството по адм. дело № 144/2025 г. на АС – Силистра до приключване на Досъдебно производство (ДП) №1886ЗМ-138 от 23.03.2025 г., представляващо Прокурорска преписка (пр.пр.) №802/2025 г. на Районна прокуратура – Силистра. Частният жалбоподател – К. Р. Б. счита, че определението е неправилно. Излага, че между висящия съдебен спор по административно дело № 144/2025 г. на АС - Силистра не съществува връзка на обусловеност с образуваното разследване по ДП № 1886 ЗМ-138 от 23.03.2025 г. по описа на Районно управление - Силистра, пр. пр. № 802/2025 г. по описа на Районна прокуратура – Силистра, тъй като не е налице изискването на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за наличие на образувано друго съдебно производство с преюдициален характер. Посоченото наказателно производство е в досъдебна, а не в съдебна фаза. Нормите, които уреждат основания за спиране на съдебното производство, не могат да бъдат тълкувани разширително или прилагани по аналогия. За да се постанови спиране на съдебното производство е необходимо да е налице образувано друго съдебно производство и връзката между делата да е от такова естество, че едното да обуславя другото, като по обуславящото дело ще се постанови решение, което да има значение за изхода на обусловеното, за решаването му по същество. Съдът не е взел предвид, че тежестта на доказване в административното производство лежи върху органа, издал оспорения акт. Забавянето повече от два месеца и половина на химико-токсикологичното изследване на пробите, взети по правилата на Наредба №1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, не може да се преценява в неблагоприятен аспект за водача, тъй като той не разполага с никакви лостове да предизвика произнасянето по въпросната експертиза, нито е негово задължение да стори това, нито следва той да доказва невинността си в административното производство. С издаването на оспорения акт, освен непостигане на изрично предвидените цели в чл. 171 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), необосновано е допуснато ограничаване в правната сфера на жалбоподателя. Оспорващият е разколебал верността на фактическото административно обвинение, отнасящо се до управление на моторно превозно средство (МПС) след употреба на наркотични вещества или техни аналози, чрез представена и приета от АС - Силистра Справка от лабораторни изследвания с ГО 17713965, издадена на 24.03.2025 г. от СМДД „Рамус“ ООД, отчитаща отрицателни резултати за наркотични вещества. АС - Силистра не e предприел действия по изискване на експертизата от Районна прокуратура - Силистра или от МБАЛ - Варна при ВМА, за да се съберат доказателства по делото дали не е изготвена, след което да реши дали да спре или да продължи производството. Административното производство не е следвало да бъде спирано, а продължено - с изискване на експертизата или с даване на ход по същество и обявяване делото за решаване. В настоящия случай, в друг съд не се разглежда дело, решението по което би имало значение за правилното решаване на спора, както неправилно е отбелязано в атакуваното определение за спиране на производството. Неправилно АС – Силистра е приел, че е налице по аналогия хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. В допълнителни съображения излага, че по досъдебното производство е изготвена и получена Съдебно-химиеска експертиза, резултатите от която сочат, че изследваните проби от кръв и урина, дадени от него, не съдържат никакви наркотични, упойващи или други забранени вещества. Посоченото счита за новооткрито обстоятелство, водещо до отмяна на определението и възобновяване на производството. Представя Постановление за прекратяване на досъдебно производство изх. № 802 от 08.10.2025 г. - ДП 1886 ЗМ-138//2025 г. по описа на Районно управление - Силистра. Прави искане определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски. Ответникът – началникът на сектор към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) – Силистра, Районно управление - Силистра, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Прави искане определението да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, ако то не е сведено до минимума за този вид дела, предвид, че делото не се откроява с фактическа и правна сложност. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Производството по адм. дело № 144/2025 г. на Административен съд - Силистра е образувано по жалба на К. Р. Б. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 25-1886-000027 от 24.03.2025 г., издадена от началник сектор към ОДМВР – Силистра, РУ - Силистра, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, спрямо Б. е приложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Заповедта е издадена за това, че на 22.03.2025 г., около 23:10 ч. в гр. Силистра, [улица]до №8, в посока [улица], Б. е управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ“, модел 120d, с рег. № [рег. номер], под въздействието на наркотични вещества или техните аналози. Пробата е извършена с "Дръг тест 5000", фабр. № ARРК-0018, като уредът е отчел употреба на амфетамин. Издаден бил талон за изследване №0154780. Водачът е дал кръвна проба. За да постанови определението си съдът е посочил, че казусът, който е в основата на предмета на делото, е пряко свързан с въпроса, който се изследва по ДП № 1886–ЗМ-138 от 23.03.2025 г. по описа на РУ на МВР към ОДМВР - Силистра, респективно пр. пр. № 802/2025 г. на Районна прокуратура - Силистра. Резултатите от съответните видове проверки са обективирани в документи, които следва да се ценят с оглед на всички обстоятелства по делото. Един от тези резултати представлява резултатът от химико-токсикологичното изследване по медицинската експертиза, която е назначена по цитираното по-горе досъдебно производство, респ. по прокурорската преписка. В тази връзка съдът е посочил, че е налице по аналогия хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съгласно която съдът спира производство, ако е налице друго аналогично производство, чиито предмет е свързан с предмета на настоящото дело. Изложил е, че аналогията в случая е уместна, защото процесната ПАМ е административен акт, който е свързан от материално-правна гледна точка с простъпката/ административното нарушение/ престъплението по цитираната по горе проверка/ преписка/ досъдебно производство. Определението е неправилно. При така установените факти, изводът на съда за наличие на хипотезата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не кореспондира със закона Съгласно цитирания нормативен текст, производството по делото се спира само, когато в същия съд или в друг съд се разглежда дело, решението по което е от значение за правилното решаване на спора. Граматическото и логическо тълкуване на разпоредбата налага извод, че основание за спиране е налице тогава, когато съществува висящо пред съд производство и между образуваните две дела съществува връзка на обусловеност, т. е. когато предмет на обуславящото дело е правоотношение, чието съществуване или несъществуване се явява предпоставка за съществуването на правоотношението, предмет на обусловеното дело. Правната норма визира обусловеност, основавана на връзката между субективни права и правопораждащите ги факти, като съдържание на конкретните правоотношения. За да има значение за правилното решаване на настоящия спор, съдебното решение по обуславящия спор трябва да създава сила на пресъдено нещо по отношение на елементите от фактическия състав на правото, защитавано от жалбоподателя при процесното обжалване. В случая предпоставките на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК не са изпълнени, тъй като липсват доказателства за висящ пред същия или друг съд спор с преюдициално значение. Провежданата проверка от компетентните органи за извършено престъпление, както и образуването на досъдебно производство за установяване на престъпление, не са причина за спиране на производството по административното дело на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, доколкото не се развиват пред съд. Предвид изложеното обжалваното протоколно определение, постановено на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, е неправилно и следва да бъде отменено, а делото - върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от страните разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд,