Определение № 171 от 09.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2533/2014 г.

Производството е по реда на чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], единият от длъжниците по изпълнително дело № 20089838040227 по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) рег. № 838 в КЧСИ, с искане за отмяна на влязло в сила решение № 5897/ 25.07.2013 г. по ч. гр. д. № 1153 / 2012 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение. С решението е оставена без уважение жалбата на длъжника срещу постановлението от 20.10.2012 г. на ЧСИ за възлагане на 19/ 108 ид. части от дворно място, находящо се в [населено място], район О., [улица], съставляващо УПИ VІ-6 в кв. 530 по плана на [населено място], целия с площ от 350 кв. м, при съседи съгласно скица: [улица]и УПИ ІХ-ІV-11, І VІІ-7. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК е обосновано със становището, че представените към молбата документи имат съществено значение за делото. Направено е и искане за спиране на изпълнителните действия до приключване на настоящото производство. Ответникът по молбата [фирма], взискател по изпълнителното дело, не взема становище по молбата и искането на спиране. Върховният касационен съд я приема за допустима поради следното: Първо, тя има за предмет решение, с което е отхвърлена жалба на длъжника срещу постановление за възлагане на идеални части от имот, върху който е насочено принудителното изпълнение. Решението като необжалваемо е влязло в сила на 25.07.2013 г. (чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК) и е допустим предмет на молба за отмяна (решение № 90/ 01.11.1972 г. ОСГК на ВС). Второ, молбата изхожда от длъжника, който е страна по изпълнението, обвързан от последиците на решението. Трето, спазен е преклузивният 3-месечен срок по чл. 305, ал. 1, пр. 2 ГПК като последица от необорените твърдения на молителя, че е успял да се снабди с представените доказателства през втората половина на м. октомври 2013 г. Налице са предпоставките, които обосновават възникването на упражненото право по чл. 303, ал. 1, т. 1, пр. 2 ГПК. По останалите въпроси, а именно: 1) касае ли се за нови писмени доказателства, 2) имат ли те съществено значение за изхода на спора и 3) положил ли е длъжникът дължимата грижа за приобщаването им към приключилото производство, предвидено в раздел І от глава ХХХІХ ГПК, съдът ще се произнесе с решението по делото. Неоснователно е искането за спиране на изпълнителните действия до приключване на производството за отмяна на влязлото в сила решение по чл. 435, ал. 3 ГПК. По причина, че жалбата срещу действията на съдебен изпълнител няма суспензивен ефект, законодателят предвижда възможност за спиране на действията по принудително изпълнение и я поставя в компетентност на съда по мястото на изпълнението – чл. 438 ГПК, вр. чл. 436, ал. 1 ГПК. Решението по чл. 435, ал. 3 ГПК е допустим предмет на отмяна, като в глава ХХІV ГПК липсва норма, която да препраща към чл. 438 ГПК. Разширителното тълкуване на чл. 438 ГПК е недопустимо, защото разпоредбата предвижда изключение и следва да се прилага стриктно. Дори съдът да квалифицира искането като такова по чл. 309 ГПК, молбата е неоснователна. Чл. 309, ал. 1 ГПК предвижда възможност за спиране на изпълнението на решението, чиято отмяна се иска, предоставя компетентността за това на Върховния касационен съд и препраща към условията на чл. 282, ал. 2 – 6 ГПК. На спиране подлежат решенията, които се ползват с изпълнителна сила. Решението, с което е отхвърлена жалбата на длъжника по чл. 435, ал. 3 ГПК, е установително и не подлежи на спиране.