Определение № 10494 от 07.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9419/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Е. Д. от гр. София, срещу Разпореждане № 5841 от 21.05.2024 г. на Административен съд – София-град по административно дело № 1741/2024 г. С обжалваното разпореждане съдът оставя без разглеждане жалбата от Е. Д. срещу Заповед №228 З-1/01.01.2024 г. на полицейски инсперктор в група „Опазване на обществения ред“ сектор „ОП“ при 04 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи, с която спрямо него е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (МПС) за срок – не повече от 18 месеца, а производството по делото е прекратено. Частният жалбаподател оспрова извода на съда, че адресът му е посещаван многократно и той не е бил намерен, поради което се е наложило уведомяването за нередовността на жалбата чрез залепване на съобщението на вратата на сградата. Счита, че не е надлежно уведомен и неправилно съдът е прекратил производството по делото. Иска отмяна на оспореното разпореждане и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът по частната жалба не изразява становище. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. По делото се установяват следните факти: На 01.01.2024 г. срещу Е. Д. е издаден акт за установяване на административно нарушение, за това че на същата дата в 08:20ч в гр. София на [улица]пред [номер] с посока на движение от [улица] към [улица] управлява лек автомобил (индивидуализиран с марка, модел и рег. №) след употреба на алкохол, изпробван с алкотест Дрегер 7510, с фаб. № ARBA-0143. Установена концентрация от 0,66 промила алкохол в издишания въздух, а на водача е издаден талон за медицинско изследване. На същата дата (01.01.2024 г.) е издадена и Заповед №228 З-1/01.01.2024 г. на полицейски инспектор в група „Опазване на обществения ред“ сектор „ОП“ при 04 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи, с която спрямо Е. Д. е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС за срок – не повече от 18 месеца. На 16.01.2024 г. Е. Д. подава до Административен съд – София-град жалба срещу Заповед №228 З-1/01.01.2024 г. Образувано е административно дело № 1741/2024 г. На 21.02.2024 г. съдът с разпореждане констатира, че жалбата е нередовна, тъй като не е заплатена държавна такса за завеждане на административно дело и дава указания за плащане на такса в размер от 10 лв и представяне на платежния документ в деловодството на съда в срок от 7 дни. Предупреждава жалбоподателя, че ако не изпълни указанието производството по делото ще бъде прекратено. По делото е изготвена справка за постоянен и настоящ адрес на жалбоподателя и на същия са правени многократни опити (на 26.02; 04.03; 08.03. 2024 г.; повторно на 16.03; 03.04.2024 г. и отново на 15.04.2024 г.) за връчване на съобщението за разпореждането с указанието за поправяне нередовността на жалбата. В съобщението, приложено на л. 34 от първоинстанционното делото дори е отбелязано, че по мобилен телефон са уговаряни многократно срещи с жалбоподателя за получаване на съобщението, на които никой не се е явил. Съобщенията са обработени по съответния ред от двама различни служители в служба „Призовки“ в съда. След тези многократни опити да бъде връчено съобщението е престъпено към уведомление чрез залепване на съобщение на входната врата или пощенската кутия – чл. 18, ал. 9 АПК. Действието е извършено на 15.04.2024 г., като съгласно чл. 18, ал. 9 АПК с изтичането на 7-дневния срок за получаването им те се считат връчени на адресата редовно. Срокът е изтекъл на 22.04.2024 г. без съобщението да е потърсено, поради което от 23.04. 2024г. то се счита връчено и е започнал да тече срокът за изпълнение на указанието за изправянето на нередовността на жалбата. Последният е изтекъл на 29.04.2024 г., до която дата указанието на съда за поправяне нередовността на жалбата не е изпълнено. Административен съд София-град правилно установява горепосочените факти и същите го мотивират да постанови обжалваното Разпореждане № 5841/21.05.2024 г., което на основание чл. 158, ал.3 АПК оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по дело № 1741/2024 г. Определението е валидно, допустимо и правилно. Процедурата по уведомяване на жалбоподателя за указанието на съда е спазена. Лицето е търсено на постоянния му адрес, който е идентичен и с настоящия му многократно от различни служители в служба „Призовки“ в съда, но не е намерено. Призовките са оформени съобразно изискванията на закона от съответния служител. По делото се установяват и данни за проведени телефонни разговори с жалбоподателя, който въпреки поетия ангажимент не се е явил да получи съобщението. С оглед посоченото след многократните опити да му бъде връчено съобщението лично или чрез представител, законосъобразно е приложена процедурата по чл. 18, ал. 9 АПК за уведомяване чрез залепване на съобщението. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че съдът е приложил срок, който не е предвиден в закона. Съгласно чл. 18, ал. 9 АПК „когато страната не може да бъде намерена на адреса и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, съобщаването се извършва чрез залепване на уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, съобщението се пуска и в нея. В съобщението се посочва, че документите или книжата са оставени в канцеларията на органа или на съда и могат да се получат в едноседмичен срок. Документите или книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на органа или на съда.“. Правилото сочи, че „книжата се смятат за връчени с изтичането на срока за получаването им“ – едноседмичният срок за получаването им е отбелязан в самото залепено съобщение, копие от което е приложено на л.37 от първоинстанционното дело. Следователно съдът правилно е изчислил, че срокът за получаването на книжата тече от залепване на съобщението – 15.04.2024 г. и изтича на 22.04.2024 г., от която дата съобщението за поправяне на нередността на жалбата се счита връчено и съответно започва да тече 7-дневния срок за поправяне на нередността. Последният е изтекъл на 29.04.2024 г., а нередността на жалбата не е поправена, поради което жалбата не е била годна за разглеждане, а съдът е имал основанието да я остави без разглеждане и да прекрати производството по нея съгласно чл. 158, ал. 3 АПК, на която се е позовал съда Налага се извод, че първоинстанционния съд пълно и точно е установил фактите по спора и правилно е приложил закона. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното разпореждане са неоснователни. Последното е правилно съответно е на закона и представените по делото доказателства, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, седмо отделение