Определение № 4588 от 14.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3399/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, вр. с чл. 248, ал. 3 ГПК, вр. с чл. 67 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 7746 от 06.08.2025 г. на В. Д. В. срещу определение № 329 от 21.07.2025 г. по в. ч. гр. д. № 165/2025 г. на Бургаски апелативен съд, с което е оставена без уважение като неоснователна подадената от жалбоподателя молба с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на постановеното по същото дело по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК въззивно определение № 255 от 09.06.2025 г. в частта му досежно разноските. С последното определение е оставена без уважение като неоснователна частна въззивна жалба срещу определение № 241/09.04.2025 г. по гр. д. № 537/2024 г. на Сливенски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Л. В. Ж. за възстановяване на срока за отговор на исковата молба по същото първоинстанционно дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно поради нарушение на процесуалния закон, а именно нормата на чл. 67 ГПК, според която в производството по чл. 64 – чл. 67 ГПК по възстановяване на пропуснат срок, всички съдебно – деловодни разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя. Моли то да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да му бъдат присъдени сторените разноски в производството по частната въззивна жалба срещу първоинстанционното определение, с което е отказано възстановяване на пропуснат срок за отговор на исковата молба, възлизащи на 400 лв... В законоустановения срок е постъпил отговор от ответницата по настоящата частна жалба - Л. В. Ж., в който тя поддържа становище за нейната неоснователност. В случай, че частната жалба бъде приета за основателна, предявява възражение за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение, настоящият съдебен състав намира, че частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащо на обжалване определение на въззивния съд по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че с постановяване на определението по чл. 64 и сл. ГПК, с което се възстановява или отказва възстановяването на пропуснат срок, не се слага край на исковото производството, затова съгласно правилото на чл. 81 ГПК съдебни разноски в това производство не се присъждат. В подкрепа на този извод е цитирано определение № 2706 от 18.10.2024 г. по ч.т.д. № 1091/2024 г. на ВКС, І т.о.. Частната жалба е основателна по следните съображения: С определение № 255/09.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 165/2025 г. на Бургаски апелативен съд, чието изменение в частта досежно разноските на основание чл. 248 ГПК е предмет на настоящото обжалване, е потвърдено първоинстанционно определение, с което е оставена без разглеждане като просрочена молба за възстановяване на срок за отговор на исковата молба по делото. Последното определение е влязло в сила с недопускането на касационното му обжалване по ч. гр. д. № 3398/2025 г. на ВКС, ІІІ г.о.. Приложима е нормата на чл. 67 ГПК, която е специална по отношение на нормата на чл. 78, ал. 1 – ал. 4 ГПК досежно производството по възстановяване на пропуснат срок по чл. 64 – чл. 67 ГПК. Според нормата на чл. 67 ГПК всички разноски, които са произтекли за насрещната страна от пропускането на срока и в производството по възстановяване на срока, се понасят от молителя, независимо от изхода на производството по чл. 64 - чл. 67 ГПК (независимо дали се уважава или отхвърля, респективно се оставя без разглеждане молбата за възстановяване на пропуснатия срок). Това разрешение произтича от т. 2 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС, според която с определението по чл. 64 – чл. 67 ГПК се дава разрешение по същество на други производства по смисъла на т. 1 от същото тълкувателно решение, които са самостоятелни производства с обособен предмет, развиващи се извън или в рамките на исковия процес, в които съдът се произнася по молба за защита и съдействие на лично или имуществено право и това произнасяне няма привременен характер. Постановените в тези производства актове пораждат собствени правни последици. Макар в болшинството случаи те да се намират във функционална връзка с основните производства, те имат самостоятелен живот, като се проявяват като тяхна възможна част (производството срещу отказ за възстановяване на срок или за освобождаване от такси и разноски по делото) или се развиват съвсем самостоятелно, каквото е производството по издаване на охранителен акт. Ето защо производството по възстановяване на пропуснат срок по чл. 64 - чл. 67 ГПК има самостоятелен характер, макар да се намира във функционална връзка с исковото производство. То приключва с постановяване на определение за възстановяване или отказ за възстановяване на пропуснатия срок, поради което съгласно чл. 81 ГПК, в него съдът дължи произнасяне и по исканията на страните за разноски в това самостоятелно производство. Не съществува законова пречка, при пропуск това да бъде направено, съдът да се произнесе по тези разноски и в евентуалното исково производство, при постановяването на решението по спора. Във всички случаи, следва да се приложи специалната норма на чл. 67 ГПК, регламентираща различен начин за определяне и възлагане на отговорността за разноски в производството по чл. 64 – чл. 67 ГПК от начина, предвиден в чл. 78, ал. 1 - ал. 4 ГПК. В гореизложения смисъл е формираната трайна практика на ВКС, ГК, обективирана в определение № 4099 от 16.09.2025 г. по ч. гр. д. № 2321/2024 г. на ІV г.о.; определение № 228 от 9.11.2016 г. по ч. гр. д. № 3682/2016 г. на II г. о.; определение № 133 от 10.03.2017 г. по ч. гр. д. № 4418/2016 г. на IV г. о.; определение № 54 от 21.02.2017 г. по ч.гр.д. № 4418/2016 г. на ВКС, IV г.о., определение № 3740 от 24.11.2023 г. по ч.гр.д. № 4938/2023 г. на ВКС, I г.о. и др., която се споделя от настоящия съдебен състав. Цитираното в атакуваното определение определение № 2706 от 18.10.2024 г. по ч.т.д. № 1091/2024 г. на ВКС, І т.о., съставлява изолирана съдебна практика по приложението на чл. 67 ГПК, уеднаквена след приемането на т. 2 ТР № 5/12.07.2018 г. по тълк. д. № 5/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Следва да бъде посочено, че последният горецитиран съдебен акт на ВКС всъщност не противоречи на преждецитираните актове на ВКС, доколкото и според тях, макар правилото да е да се присъждат разноски на основание чл. 67 ГПК в определението, с което приключва производството по възстановяване на пропуснат срок, то при висящо исково производство, няма пречка те да бъдат присъдени и със съдебното решение, при спазване на специалното правило на чл. 67 ГПК. Съобразно гореизложеното, атакуваното определение е неправилно и като такова следва да бъде отменено, като вместо него следва да бъде постановено ново, с което да бъде уважена молбата с правно основание чл. 248 ГПК за допълване на определение № 255/09.06.2025 г. по в. ч. гр. д. № 165/2025 г. на Бургаски апелативен съд в частта за разноските, дължими на основание чл. 67 ГПК. Възражението на Л. В. Ж. за прекомерност на платения адвокатски хонорар от насрещната страна е направено в срок - с отговора на молбата по чл. 248 ГПК, но е неоснователно, тъй като договореният и платен размер от 400 лв. съответства на фактическата и правна сложност на спора по чл. 64 и сл. ГПК и на реално свършената работа, поради което същият следва да бъде възложен в тежест на Ж.. Водим от горното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение,