Определение № 9469 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9583/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 248, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Образувано е по частна жалба на Областния управител на Област София, чрез процесуален представител Л. Иванов – директор на дирекция „Административно-правно обслужване, финанси и управление на собствеността" при Областна администрация на област София, против Определение № 28837/16.07.2026 г., постановено по адм. д. № 10829/2025 г., по описа на Административен съд – София-град (АССГ), с което е отхвърлена молбата на жалбоподателя за изменение на Решение № 39040/24.11.2025г. по същото дело, в частта за разноските и същият е осъден да заплати на С. М. М. – П. от гр. София, разноски по делото в размер на 1010 лева (516.40 евро). В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно и необосновано по съображения, че договореното възнаграждение в размер на 1 000 лева е несъразмерно високо, с оглед предмета на спора и липсата на правна и фактическа сложност. Счита, че съдът неправилно е счел, че неиздаването на процесното удостоверение в срока по чл. 57. Ал. 1 от АПК представлява процесуално нарушение, както и че неспазването на срока само по себе си не води до незаконосъобразност на мълчаливия отказ. В условията на евентуалност излага доводи, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в завишен размер. Моли съда да отмени обжалвания акт в частта за разноските. Ответникът – С. М. М. – П., чрез процесуален представител, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. При извършената проверка, Върховният административен съд, трето отделение, намери частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна с правен интерес от обжалването на неблагоприятен за нея съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С Решение № 39040/24.11.2025г., постановено по адм. д. № 10829/2025 г. по описа на АССГ, съдът е отменил мълчалив отказ на Областния управител на област София да извърши справка и да предостави информация дали имот с идентификатор 68134.2821.2702 е вписан като държавен, по жалбата на С. М. М.-П. от гр. София и е върнал административната преписка на Областния управител на област с административен център София за извършване на заявената със Заявление с вх. № ОА23-6835/16.09.2025г. административна услуга, в 7-мо дневен срок от получаването на преписката. С решението е уважено искането на С. М.-П. за присъждане на разноски в размер на 1010 лв., представляващи разноски за адвокатски хонорар и за държавна такса. Подадена е молба до АССГ от Областния управител на област с административен център – София, за изменение на Решение № 39040/24.11.2025г. в частта на разноските. Молителят твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски. В условията на евентуалност твърди, че присъдените разноски за адвокатско възнаграждение са в завишен размер. Постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 58, ал. 1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да бъде издаден административният акт. Именно този мълчалив отказ е дал основание за образуване на делото и е наложил на жалбоподателката С. М. М.-П. да направи разноски в общ размер на 1010 лв. – 10 лв. държавна такса и 1000 лв. договорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид, че спорът е решен в полза на жалбоподателката, разноските правилно са присъдени в тежест на Областна администрация – София в съответствие с чл. 143, ал. 1 АПК, съгласно който при отмяна на отказа да бъде издаден административен акт направените държавни такси, разноски и възнаграждението за един адвокат се възстановяват от бюджета на органа, издал отказа. Настоящият състав намира, че поисканият адвокатски хонорар за първоинстанционното производство не е прекомерно завишен, доколкото предвиденият в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 1000.00 лева или 511.29 евро. По изложените мотиви, частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,