Определение № 10683 от 27.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл.от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две частни жалби, подадени от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд земеделие (ДФЗ) –Стара Загора, чрез юрк. Т. Василева, частна жалба с вх.№ 2099/27.03.2026г. срещу определение №1328/24.03.2026 г., постановено по адм. дело №108/2026 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е обявен за нищожен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт от И. С. Д. по заявление за подпомагане по помощ de minimis № 24/657214/068655/23.10.2025 г., обективиран в писмо с изх.№02-240-6500/5689#4/16.01.2026г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ и преписката му е върната за постановяване на надлежен акт по същество на подаденото от И. С. Д. искане и частна жалба с вх.№ 2169/30.03.2026 г. срещу определение №1328/24.03.2026 г., постановено по адм. дело №108/2026 г. по описа на Административен съд -Стара Загора в частта му за разноските. Частният жалбоподател по подробно изложени доводи обжалва определението като недопустимо, алтернативно незаконосъобразно, като постановено при неспазване на материалноправни и процесуалноправни разпоредби. Счита, че съдът неправилно е приел, че процесното писмо представлява отказ, като е извършил недопустима преквалификация на акта и е разгледал спора при липса на надлежен предмет. Сочи, че съдът единствено въз основа на молба на Д. от 23.03.2026 г., погрешно е приел, че процесното писмо представлява отказ по смисъла на чл.197 от АПК.Моли определението да бъде отменено. Относно определението в частта за разноските излага доводи, че същите са определени без да е съобразена фактическата и и правна сложност на делото и участието на страната по него. Моли определението да бъде отменено и да бъде постановено друго определение при съобразяване на изложените по- горе съображения. Ответната страна – И. С. Д. не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд, състав на пето отделение при извършената служебна проверка намира, частните жалби за процесуално допустими, като подадени в срок и от надлежна страни, за която съответните съдебни актове са неблагоприятни. Разгледани по същество същите са основателни. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е било писмо изх..№ 02-240-6500/5689#4 /16.01.2026г. на директора на ОД на ДФЗ- Стара Загора. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че административното производство е започнало по заявление от жалбоподателя, който е регистриран земеделски стопанин, с № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г. за предоставяне на помощ de minimis за култивирани гъби – 1400 кв. м., съгласно Регламент (ЕС) № 1408/2013, изменен с Регламент (ЕС) № 2024/3118, за подпомагане на земеделски стопани, произвеждащи оранжерийна продукция (домати, краставици, пипер, ягоди и малини), картофи, култивирани гъби, маслодайна роза и тютюн за 2025 г. Заявлението е подадено в ОД на ДФЗ Стара Загора, придружено с необходимите документи за предоставяне на помощта съгласно утвърдените за целта указания – Указания за помощ de minimis. Извършена е проверка на място, за която е попълнен контролен лист. Съдът е приел, че в срока по т. 4.3 от Указанията – до 15.12.2025 г., а и до момента на постановяване на определението на жалбоподателя не е изплатена помощ de minimis по подаденото от него заявление с № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г. Не е постановен и изричен акт за одобряване на заявлението или за отказ съгласно т. 4.5 от Указанията, доколкото такъв не е представен, а и не се твърди да е бил издаван. Неизплащането на помощта в срока по т. 4.3 от Указанията е било възприето от жалбоподателя като отказ и с молба вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г., подадена в ОД на ДФЗ Стара Загора той е поискал отказът да бъде преразгледан, като изложил съображения, че не са налице основания да му бъде отказано изплащане на помощ de minimis по подаденото от него заявление. С придружително писмо изх. № 02-240-6500/5689#1 от 19.12.2025 г. молбата на жалбоподателя с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г. е била препратена от директора на ОД на ДФЗ Стара Загора по компетентност на дирекция „Краткосрочни схеми за подпомагане“ в ДФЗ, с копие до Министерството на земеделието и храните (МЗХ), където е регистрирано с вх. № 10-1109 от 22.12.2025 г. От директора на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ до директора на дирекция „Държавни помощи и регулации“ в МЗХ е изготвено становище рег. № 10-1109 от 07.01.2026 г.. Писмото на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора с изх. № 02-240-6500/5689#1 от 19.12.2025 г., заведено в МЗХ с вх. № 10-1109 от 22.12.2025 г., ведно с молбата на жалобоподателя с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г. и със становището на директора на дирекция „Растениевъдство“ в МЗХ с № 10-1109 от 07.01.2026 г., е било изпратено от зам.министърът на земеделието и храните по компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ с писмо рег. № 10-1109 от 08.01.2026 г. Съдът е приел, че въпреки, че в преписката да не се съдържат данни за препращане на молбата на жалбоподателя с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г. от изпълнителния директор на ДФЗ на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора, вместо произнасяне с изричен акт на изпълнителния директор на ДФЗ по молбата му, съответно с изричен акт по т. 4.5 от Указанията, жалбоподателят е получил от директора на ОД на ДФЗ Стара Загора оспореното писмо с изх. № 02-240-6500/5689#4 от 16.01.2026 г. С това писмо, позовавайки се на становище от МЗХ директорът на ОД на ДФЗ Стара Загора информирал жалбоподателя във връзка с молбата му с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г., че: Съгласно указанията за подпомагане по помощ de minimis, при проверка на място се установяват засетите със субстрат за гъби (компост) площи. При проверката на място при установяване на незасети площи, земеделският стопанин представя разходооправдателни документи и платежни документи за извършени разходи за поне един от следните материали за производство: компост, слама, мицел, торф. В конкретния случай, фактурите за закупения мицел и пънчета са след края на стопанската 2025 г., т.е. те не са допустими разходи за 2025 г. и не могат да се признаят за подпомагане по de minimis за тази година. При направената от ДФЗ проверка не е установено наличие на гъби и няма условия за допускане на бенефециента за подпомагане. При така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че с оглед събраните по делото доказателства, както и фактът, че по заявлението на жалбоподателя не е бил постановен изричен акт по т. 4.5 от Указанията, в т. ч. и отказ, подадената от жалбоподателя молба с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г. има характер на молба (искане) за постановяване на изричен акт по по т. 4.5 от Указанията, в частност – за одобряване на заявлението му и съответно за изплащане на заявената с него помощ de minimis. С оглед обстоятелството, че не е постановен индивидуален административен акт по заявлението на жалбоподателя – за одобряване на заявлението му или за отказ и характера на подадената от него молба с вх. № 02-240-6500/5689 от 18.12.2025 г. съдът е приел, че обжалваното писмо има характер на акт по смисъла на чл. 197 от АПК – отказ на органа да бъде разгледано подаденото от жалбоподателя заявление с № 24/657214/068655 от 23.10.2025 г. и да се произнесе с надлежен акт по направеното с него искане за финансово подпомагане. В заключение съдът е приел, че в оспореното писмо освен, че не са посочени фактически и правни основания, поради които не следва да бъде издаден акт по т. 4.5 от Указанията, същото е било издадено от некомпетентен орган – директор на ОД на ДФЗ Стара Загора. С т. VII от представената Заповед № 03-РД/1973 от 08.05.2024 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 66 и сл.), на която изрично се позовава ответникът като упълномощаваща го да издаде оспореното писмо в придружителното писмо, с което преписката е постъпила в съда – вх. № 806/ 09.02.2026 г., са делегирани правомощия по прилагане на краткосрочни схеми за подпомагане за държавни помощи, каквато е помощ de minimis, и кредитни схеми, но в производство по издаване на АУПДВ или във връзка с издадени АУПДВ, т. е. не обуславя извод, че с нея ответникът е бил упълномощен да се произнася по заявления за предоставяне на помощ de minimis. Други доказателства за компетентността му в тази насока – освен цитираната заповед, не са представени, въпреки дадената от съда възможност за това. При така установеното от фактическа и правна страна съдът е обявил за нищожен отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт от И. С. Д. по заявление за подпомагане по помощ de minimis № 24/657214/068655/23.10.2025 г., обективиран в писмо с изх.№ 02-240-6500/5689#4/16.01.2026г. на директора на Областна дирекция на ДФЗ и преписката е върната за ново произнасяне. В полза на Д. са присъдени и разноски в размер на 1334,47(хиляда триста тридесет и четири евро и четиридесет и седем цента ). Определението е неправилно. Производството пред настоящата инстанция е образувано след като с определение №7283/29.06.2026 г. постановено по адм. дело № 4627/2026 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), тричленен състав на пето отделение е било отменено определение № 1422/27.03.2026 г. постановено по адм. дело № 108/2026г. по описа на АС- Стара Загора, с което частната жалбата на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора, срещу определение № 1328/24.03.2026 г. постановено по същото дело е била оставена без разглеждане. Съставът на ВАС е приел, че неправилно жалбата е била разгледана по реда на чл.197 АПК, вместо по реда на чл.145 АПК, поради което е отменил определение № 1422/27.03.2026 г. постановено по адм. дело № 108/2026г. по описа на АС- Стара Загора и е върнал на първоинстанционният съд за администриране жалбата срещу определение № 1328/24.03.2026г. както и частна жалба вх. №2169 /30.03.2026г. имаща характер на молба по чл.248 ГПК. След администриране на частните жалби от първоинстанционният съд и изпращането им на Върховен административен съд по компетентност е образувано производството по настоящото дело. Разпоредбата на чл. 197 АПК се намира в Глава десета, Раздел ІV – „Обжалване на отказ за разглеждане на искане за издаване на административен акт“. По реда на чл. 197 АПК всяко лице, което е направило искане за издаване на административен акт с определено съдържание и е получило изричен отказ да му бъде издаден такъв има право на защита пред съда. Конкретният случай не е такъв. Настоящата инстанция счита, че видно от писмените доказателства по административната приписка, както и от твърденията в жалбата до първоинстанционният съд и от молбата за преразглеждане подадена до административния орган на 18.12.2025 г., следва да бъде прието, че се обжалва отказ за изплащане на помощта de minimis, съответно отказ по съществото на спора, а не отказ на органа да се произнесе по същество, тъй като жалбоподателят е отправил конкретно искане до компетентния /според него/ административен орган с молба за преразглеждане на отказ за изплащане на помощта. Следователно, следва да се приеме, че с оспореното пред първоинстационният съд писмо, административният орган се е произнесъл по съществото на искането, с което е бил сезиран по реда на специалния закон. Това волеизявление на органа, независимо че е обективирано в писмо, не съдържа отказ от произнасяне по подаденото от заявление, а е произнасяне по съществото на искането, поради което писмото има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване по реда на чл. 145 и сл. АПК.Това води до извод, че не е налице изричен отказ по смисъла на чл. 197 АПК да бъде разгледано по същество искането и този текст е неприложим. Предмет на спора е законосъобразността на писмо изх..№ 02-240-6500/5689#4 /16.01.2026г. на директора на ОД на ДФЗ Стара Загора, който спор следва да се разреши от сезирания съд.При разглеждане на делото от първоинстанционния съд,същият следва да се произнесе и относно компетентността на административния орган. Относно частната жалба в частта за разноските съдът, приема, че присъждането на разноски има характер на акцесорно искане и зависи изцяло от изхода на главното производство. В настоящия случай определението е неправилно и следва да бъде отменено изцяло в това число и относно присъдените разноски, а делото да бъде върнато на друг състав на първоинстанционният съд за разглеждане на жалбата по реда на чл.145 АПК. Водим от изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение