Решение № 466 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 748/2009 г.

Решение № 466 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 748/2009 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Емануела Балевска Производството е по чл. 290 - 293 ГПК. "Р. о. Т ООД гр. П. обжалва и иска да се отмени Решение № 87 от 2.02.2009 г. по гр. възз. д. № 609/2008 г. на Софийския окръжен съд, с което е отменено Решение № 125 от 27.12.2007 г. по гр. д. № 149/2006 г. на Б. РС и е постановено ново, с което [заличено наименование на фирма] е осъдено да предаде на основание чл. 108 ЗС на Н. И. П. и М. И. П., и двамата от гр. Б. собствения им недвижим имот- пасищна мера от 0.882 дка, обозначена по Скицата АБВГ, част от имот № 9001 по картата на землището, както и на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е частично е отменен НА № 48/2004 г. С касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение, е постановено в нарушение на съществени процесуални правила при събиране на доказателствата и тяхната преценка по делото и материалния закон, основание за отмяна по см. на чл. 281, т. 3 ГПК. Допустимостта на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е обусловена от извода за противоречиво разрешаване на въпроса за условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя, която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден, не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, с практика на ВКС и съдилищата - Решение № 1376 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 6015/2007 г. на ВКС - II отд.; Решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 2210/2005 г. на ВКС - IV отд.; Решение № 1149 от 7.10.2008 г. по гр. д. № 4784/2007 г. на ВКС - V отд.; Решение № 857 от 7.10.2008 г. на ВКС - I отд., Решение № 289 от 6.03.2001 г. по гр. д. № 1530/2000 г. на ВКС - IV отд. и Решение № 917 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 3284/2007 г. ВКС - I отд. В срока по чл. 287 ГПК, с писмен отговор срещу касационна жалба от ответната страна - Н. П. и М. П., чрез адв. С. Г. - САК оспорват, както предпоставките за допустимост на касационното обжалване, така и излагат доводи по неоснователността на релевираните основанията за отмяна на въззивното решение. Състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания в правомощията на чл. 291 ГПК и чл. 293 ГПК, намира: С обжалваното Решение, окръжният съд отменил решението на първата инстанция и след като е приел, че следва да се зачете решението на ПК Б. за възстановяване правото на собственост на "пасище - мера" от 0.882 дка, с оглед на променения регулационен статут е осъдил собствениците на укрупнения имот от 9080 кв. м, застроен с бензиностанция, търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка, TIR паркинг и пътни връзки да предадат на основание чл. 108 ЗС част от терена (заключена между А, Б, В и Г по скицата на вещото лице (на ищците, собственици на възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя). За да уважи иска на Н. П. и М. П., въззивният съд, в правомощията на чл. 196 и сл. ГПК (отм.) на базата на самостоятелни фактически и правни изводи е приел, че 1.) ищците се легитимират надлежно като собственици на процесния недвижим имот, а именно пасищна мера от 0.882 дка, обозначена по Скицата АБВГ, част от имот № 9001 по Картата на землището, на основание Решение № 28Р/15.09.1995 г. на ПК Б. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила) като стабилен административен акт, породил гражданско-правните последици на възстановяване на собствеността на бивша земеделска земя (към 9.10.1995 г. Налице е издадена скица Ф00851/6.06.2005 г. на ОС "ЗГ" Б. (л. 7). Приел е, 2. че поради липса на възражение за материалноправната незаконосъобразност, съдът служебно не може да разшири проверката в този аспект и да изследва наличието на материално-правните предпоставки за реституция - решението е валидно, имотът е ясно индивидуализиран, а новото решение на ОСЗГ 28Р/2005 г.- идентично по съдържание - е нищожно; както и е приел, 3. че макар имотът да е в урбанизирана територия и да има разлика като земеделска земя, след индивидуализацията му по площ, местонахождение и граници, грешката в начина на индивидуализация не влия на вещно-правния ефект. По поставения въпрос въпроса за условията, при които може да се защити с ревандикационен иск правото на собственост на възстановена земеделска земя, която като самостоятелен обект на правото на собственост, такъв какъвто е отчужден, не съществува съгласно действащите устройствени планове и тази земя се намира в урбанизирана територия и е включена в капитала на търговско дружество, като дълготраен материален актив, настоящият състав на ВКС, в рамките на правомощията по чл. 291 ГПК, намира, че съдебната практика на съдилищата, обективирана по Решение № 1376 от 19.01.2009 г. по гр. д. № 6015/2007 г. на ВКС - II отд.; Решение от 12.01.2007 г. по гр. д. № 2210/2005 г. на ВКС - IVотд.; Решение № 1149 от 7.10.2008 г. по гр. д. № 4784/2007 г. на ВКС - V отд.; Решение № 857 от 7.10.2008 г. на ВКС - I отд., Решение № 289 от 6.03.2001 г. по гр. д. № 1530/2000 г. на ВКС - IV отд. и Решение № 917 от 8.12.2008 г. по гр. д. № 3284/2007 г. ВКС - I отд., е неотносима по делото. Доколкото реституционната процедура на земеделска земя е извършена в стари (възстановими реални граници) ревандикационният иск като защита на правото на собственост може да бъде заявен само ако имотът е нанесен като самостоятелна единица. Настоящият състав възприема, изводите на съдебните състави по цитираните решение, а именно че при възстановяването по ЗСПЗЗ по административен ред, а дори и по съдебен ред (чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ), реалните граници на обекта на собственост, който подлежи на защита следва да бъде определен чрез нанасянето му като такъв в КВС, КП или РП (ПУП). В контекста на изложеното, по основателността на касационната жалба следва да се приеме, че същата е частично основателна. Реституционната процедура за възстановяване на земеделска земя в полза на ищците Н. П. и М. П., е завършена с Решение № 28Р (15.09.1995 г. на ПК Б. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ), влязло в законна сила 14.09.2005 г. В решението на ПК е посочено, че имотът попада в селищна територия, одобрен кадастрален и регулационен план на вилна зина "З.", Б. по силата на Заповед № 2103/27.07.1964 г. на ОНС София. Според възприетата техническа експертиза пред районния съд (стр. 51) "възстановена е собствеността на "пасище мера от 0.882 дка м. "С." имот 9001 по Картата, но не е заснет с граници и кадастрален номер в РП на м. "З." и за него няма никакво отреждане. Ответникът - касатор е придобил имота, който владее с обща площ от 9080 кв. м, застроен с бензиностанция, търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка, TIR паркинг и пътни връзки по силата на сделки, обективирани с НА № 15/2002 г. - покупко-продажба от Х. Х., Х. Х. и Й. Ч. на имот пл. № 1957 в кв. 13 по РП на вилна зона "З." с площ 1.950 кв. м, НА № 31/2002 г. покупко-продажба от М. А. К. на УПИ-XII-782, в кв. 13а по РП на вилна зона "З. " с площ 5 150 кв. м, отреден за бензиностанция, и НА № 146/2002 г. покупко-продажба от П. Ц. и Х. Х. на поземлен имот пл. № 1958 в кв. 13а по РП на вилната зона с площ 1980 кв. м. Изводите на въззивния съд, че ищците се легитимират надлежно като собственици на процесния недвижим имот а именно пасищна мера от 0.882 дка, на основание Решение № 28Р/ 15.09.1995 г. на ПК Б. по чл. 18ж, ал. 1 ППЗСПЗЗ, влязло в сила (като стабилен административен акт, породил гражданско-правните последици на възстановяване на собствеността на бивша земеделска земя) към 9.10.1995 г. е правилен и законосъобразен. Обстоятелството, че процесният имот, като част от УПИ-XII-782 в кв. 13а по РП е в регулация далеч преди да стартира процедурата по реституция на земеделските земи, сам по себе си не е основание, препятстващо реституционната процедура. - арг. от чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, чл. 10б ЗСПЗЗ . Следва да се споделят изводите на решаващия съд, че поради липса на конкретно възражение за материално-правната незаконосъобразност на решението за възстановяване собствеността по ЗСПЗЗ, съдът служебно не може да разшири проверката в този аспект и да изследва наличието на материално-правните предпоставки за реституция. По делото ответната страна е релевирала възражения, касаещи придобити от нея права на собственост. В рамките на възникналата конкуренция на придобивни основания на защитимото право на собственост, без релевирани конкретни фактически или правни възражения по материалната законосъобразност на проведената процедура по реституция по ЗСПЗЗ, легитимираща ищците като собственици на земеделски имот - пасищна мера от 0.882 дка м. "С.", е недопустимо съдът служебно да извърши проверка на титула за собственост на ищците, извън очертания предмет на спора. При безспорно установените данни, че имотът: пасище- мера от 0.882 дка не съществува във вида, в който е отнет, тъй като попада в рамките на урбанизирана територия, налице е промяна на характера на терена, и индивидуализацията по площ, местонахождение и граници е извършена с помощта на експертно становище по делото, не може да се приеме безусловно извода на решаващия съд, че тези обстоятелства касаещи индивидуализация на имота, не влия на вещно-правния ефект. Доколкото ответникът, като приобретател по посочените сделки, е закупил отчасти чужд имот, следва да се приеме, че не е могъл да придобие процесната собственост. Ето затова доказаното при условията на пълно и пряко доказване, право на собственост на земеделска земя с площ 0.882 дка в м. "С.", вила зона З., попадащ укрупнения имот пл. № 9001 по плана на местността - вилна зона "З.", Б., целият от 9080 кв. м, застроен с бензиностанция, търговски комплекс, заведение за хранене, АГСС, магазин за аксесоари, сервиз с пристройка, TIR паркинг и пътни връзки, следва да се признае на ищците, но не като реално определена част от терена, означена по скица на вл. П. като терен АБВГ. Настоящата инстанция приема, че незаконосъобразността на обжалването решение касае несъобразяването на посочените факти. налагащи, възстановеното право на собственост е в рамките на тази по-голяма по площ урегулирана поземлена единица, да се признае не като реална част, а като идеална част от терена като ревандикационният иск се уважи именно за идеална част. На основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, настоящият състав намира, че съобразявайки актуалния регулационен статут на урегулирания в рамките на РП недвижим имот, в исковото производство по спора за собственост, реституираната собственост на ищците следва да бъде призната като идеална част от целия имот, а не като реална част, като по този начин се зачитат и правата на собственост на ответниците, над идеалната част 882/9098 от имот пл. № 9001 по картата на землището до пълния размер на терена, закупен с валидни договори. И искът по чл. 108 ЗС се уважи в обем на 882/9083 идеални части от имот пл. № 9001 по картата на землището, включено в РП на вилна зона "З.", Б. (без постройките). С оглед изхода на спора и предпоставки на чл. 108 ЗС да се признае правото на собственост на ищците в обем на 882/9083 идеални части, на основание чл. 537, ал. 2, посл. изречение ГПК констативен нотариален акт № 48, том 1, рег. № 571, нот. дело № 42 от 2004 г. на Н. Т. Р. с район на действие районен съд гр. Б. за признаване правото на собственост на ответника, следва да бъде отменен по отношение правата на собственост на терена, до размер на признатите права - а именно 882/9083 идеални части от терена нa имота, без постройките в него. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, състав на ВКС - второ отделение на гражданската колегия,