Определение № 2359 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4182/2022 г.

Делото е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на вх.№25002835/17.01.2022г. /уточнена с молби вх.№25070909/28.10.2022г. и вх.№8447/13.07.2023г./ от К. К. Ц., лично и със съгласието на майка си О. В. Т., за отмяна на решение № 20014812/18.01.2021г. по г.д.№11051/2015г. на Софийски районен съд, 78-ми състав. Молителката обосновава искането си за отмяна на влязлото в сила решение с твърдения, че като ответник е била лишена от възможността да участва в делото и не е била надлежно представлявана. Излага, че определеният ѝ служебен защитник никога не се е свързал с нея, за да изясни фактическата обстановка и обстоятелствата свързани с предявения иск. Същият не е обжалвал постановеното по делото решение, с което е нарушено правото ѝ на защита. Ответникът по молбата В. В. Г., чрез адвокат И., оспорва молбата като недопустима, а в условие на евентуалност като неоснователна. Съставът на Върховния касационен съд намира, че с оглед наведените твърдения, че молителката е узнала за влязлото в сила решение, чиято отмяна иска през месец декември 2021г. и по делото няма данни, а и ответникът не твърди по-ранна дата, молбата е допустима. Молбата изхожда от легитимна страна и отговаря на изискванията по чл. 306 ГПК, като съдържа изложение на основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК, поради което е допустима и делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. МОТИВИРАН от горното съдът