Определение № 4807 от 23.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2685/2023 г.

Производство по чл. 282, ал. 5 ГПК. Образувано е по молба, вх. № 17307/24.09.2025 г. по регистъра на ВКС, подадена от ищците С. Д. Т. и Т. Р. Т. чрез общия им пълномощник адв. Д., с която се иска да бъде освободена и преведена по банковата сметка на втория от молителите сумата от 5 880 лв. – внесено по специалната сметка на ВКС обезпечение за спиране изпълнението на въззивно решение № 806 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 15128/2021 г. на Софийски градски съд. С последното, като е потвърдено решение № 150542 от 15.07.2020 г. по гр. д. № 28089/2014 г. на Софийски районен съд (СРС), 35 състав, е осъден ответникът Т. С. А. да заплати на ищците сумата от 5 880 лв. – остатък от уговорена продажна цена за апартамент № 8, находящ се в [населено място], [улица]. Ответникът по молбата Т. С. А. не е представил писмен отговор и не е изразил становище. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 739 от 13.04.2023 г. по ч. гр. д. № 1560/2023 г. на ВКС, ІV г. о., е спряно изпълнението на цитираното по - горе въззивно решение въз основа на внесената (от лицето С. Т. А.) обща сума от 5 880 лв. (формирана от два банкови превода, извършени на 12.04.2023 г., съответно за 5 000 лв. и 880 лв.), постъпила по сметката на ВКС за обезпечения на 13.04.2023 г. и налична към 22.10.2025 г. по нея съгласно извършеното удостоверяване на този факт от счетоводството на касационния съд. Образуваното касационно производство по подадената от ответника Т. С. А. касационна жалба е приключило с определение № 916 от 29.02.2024 г. по гр. д. № 2685/2023 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и същото е влязло в сила (чл. 296, т. 3 ГПК). В молбата, предмет на настоящото производство, ищците твърдят, че въз основа на влязлото в сила въззивно решение се снабдили с изпълнителен лист за вземането си срещу ответника Т. А., издаден на 20.06.2024 г. от СРС. Така, прилагайки го, искат внесеното обезпечение за спиране изпълнението на въззивното решение, в размер на 5 880 лв., да бъде освободено и преведено по конкретно посочена банкова сметка на единия от молителите – ищеца Т. Т.. При горните данни молбата за освобождаване на обезпечението е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните. Очевидно е, че молителите (ищци в производството) не са удовлетворени за вземането си, присъдено им с влязлото в сила осъдително решение. Същевременно, същите не са посочили да е образувано изпълнително производство, по което да е възможно сумата, обезпечаваща изпълнението на решението, да се преведе от ВКС по сметка на съдебния изпълнител и да послужи за събиране на вземането. При липса на изрично съгласие от ответната страна сумата да се преведе директно по сметката на молителите, това не може да бъде сторено от съда в настоящото производство (вж. – т. 2 от ТР № 6/23.10.2015 г. по т. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС). Обезпечението е предназначено да гарантира изпълнението на влязлото в сила осъдително решение, но съдът не е нито трето задължено лице спрямо кредиторите на длъжника, нито е органът, осъществяващ принудително изпълнение при липса на доброволно такова, в какъвто смисъл е искането на молителите. Следва да се има предвид, че според разясненията в горецитирания тълкувателен акт, производството по освобождаване на внесени като гаранции по сметка на съд суми е уредено като двустранно - чл. 403, ал. 2 ГПК - и съдът се произнася като вземе предвид исканията и възраженията на всяка от страните, т. е. при осъществяване на правораздавателна дейност. В тази си дейност той е обвързан да предприеме предписаното от правната норма действие (задържане на сумата, връщането й на залогодателя или превеждане по сметка на съдебния изпълнител за удовлетворяване на кредитора - залогополучател, респ. превеждането й в държавния бюджет при условията на чл. 82 ГПК). С други правомощия в това производство съдът не разполага. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на III г. о.