Определение № 4116 от 17.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3007/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 5598/01.07.2025 г. на Щ. К. Х., чрез адвокат С. Б., срещу протоколно определение № 166/27.06.2025 г. по в. гр. д. № 271/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. С него производството по делото е прекратено и постановено връщането му на първоинстанционния съд за изпълнение да дадените му указания по администриране на въззивната жалба. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, с твърдения за постановяването му в противоречие на ТР №1/2000 г., ОСГК на ВКС. Изложени са доводи, че съдът неправилно е приел, че препис от въззивната жалба следва да се връчи и на необжалвалия другар на страната на жалбоподателя „КОС Хол-1“ ЕООД. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Частната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. Разпоредбата на чл. 274, ал. 1 ГПК очертава кръга на подлежащите на обжалване определения - тези, които преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които законодателят е предвидил изрично такава възможност. Определението, с което производството по делото е прекратено и делото е върнато на първоинстанционния съд за администриране на въззивната жалба съобразно дадени от въззивния съд указания, не е от категорията на тези определения и не подлежи на обжалване. Преграждащи определения по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК са тези, които препятстват разглеждането на спора по същество и са пречка съдът да се произнесе с решение по съществото на спора. Както е посочено и в ТР № 1/2013 г. ОСГТК на ВКС, обжалването на определенията, преграждащи разглеждането на делото, е средство за защита на правото на иск, което би се оказало неосъществимо, ако отказът на съда да предприеме действия за правна защита не би могъл да бъде преодолян. Обжалваното определение не попада в категорията на преграждащите определения. То не препятства разглеждането на спора и по-нататъшното развитие на производството, доколкото след администриране на въззивната жалба делото следва да се изпрати отново на въззивния съд за разглеждането му по същество, в случай че констатираните нередовности бъдат отстранени. Не е налице и основанието на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, доколкото липсва изрична разпоредба, която да предвижда обжалваемост на посоченото определение. В допълнение следва да се посочи, че липсва и правен интерес за жалбоподателя от обжалване на въззивното определение, доколкото въззивното производство е образувано по жалба на насрещната страна, а прекратяване на висящността му води до благоприятни за Щ. Х. правни последици. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.