Определение № 643 от 17.12.2020 г. на ВКС по т. д. № 791/2020 г.

Производството е по чл. 295 ГПК. Образувано е по касационната жалба с вх. № 2018/6.ІІ.2020 г. на сдружението с нестопанска цел „Търговско-промишлена палата - М.“, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие от АК-В. против решение № 2823 на Софийския апелативен съд, ТК, V-и с-в, от 17.ХІІ.2019 г., постановено по т. д. № 862/2019 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение на ОС- Монтана (без номер) от 28.VІІ.2016 г. по т. д. № 18/2016 г.: за уважаването на конститутивен иск на Г. М. Г. от [населено място], [община], действал в качеството си на „регистриран земеделски производител“, с предмет отмяната – като незаконосъобразни - на решенията на общото събрание на сдружението настоящ касатор от 30 януари 2015 г. за промени в неговия Устав, за избор на нов УС, за избор на нов КС, както и по точката „Разни“ от дневния ред на това събрание, ведно с всички законни последици. Оплакванията на сдружението касатор са за постановяване на атакуваното въззивно решение в нарушение на материалния закон, както и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който предявеният от Г. М. Г. конститутивен иск с правно основание по чл. 25, алинеи 6 и 4 ЗЮЛНЦ да бъдел отхвърлен – като неоснователен и недоказан. В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към касационната жалба подателят й СНЦ „ТПП-М.“ обоснова приложно поле на касационното обжалване единствено с твърдението си за очевидна неправилност на въззивното решение, постановено при повторното разглеждане на делото, изтъквайки, че от състава на САС били допуснати „нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството относно: анализа и преценката на събраните по делото доказателства, а именно чл. 178, ал. 1 ГПК за доказателствената сила на документите и чл. 236, ал. 2 ГПК, който задължава съда в мотивите на решението да извърши преценка на доказателствата, фактическите констатации и правните му изводи“. Горното имало за последица „формирането на изводи по съществото на спора в явно и видимо противоречие с правилата на формалната логика “. По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. М. Г. от [населено място], община [населено място], действал в качеството си на „регистриран земеделски производител“, писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационния контрол в хипотезата по чл. 280, ал.2, предл. 3-то ГПК, така и по основателността на оплакванията на СНЦ „Търговско-промишлена палата - М.“ за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за потвърждаването му, както и за присъждане на разноски в размер на изплатения адвокатски хонорар от 700 лв. (седемстотин лева) – съгласно приложените към отговора му договор за правна защита и съдействие от 26.V.2020 г. и пълномощно от същата дата. Инвокиран е довод, че всички релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата конкретни оплаквания единствено биха могли да обосноват обикновена неправилност на въззивното решение (чл. 281, т. 3 ГПК), но не и нейния квалифициран случай, какъвто е очевидната неправилност по чл. 280, ал. 2, предл. 3-то ГПК, като основание за директен достъп на въззивния съдебен акт до касационен контрол. Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на сдружението с нестопанска цел „Търговско-промишлена палата – М.“ ще следва да се преценява като процесуално допустима. Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните: За да потвърди решението на първостепенния съд, с което предявеният от Г. М. Г. конститутивен иск с правно основание по чл. 25, алинеи 6 и 4 ЗЮЛНЦ е бил уважен, въззивната инстанция е приела, че предметът на доказване в производството се концентрира „само и единствено“ върху това дали деветте юридически лица, описани в първоначално, приложения на л. 7 от първоинстанционното дело списък на присъстващите на проведеното на 30 януари 2015 г. събрание от 18.оо часа, към този момент са били или не са били членове на сдружението настоящ касатор. Предвид неуспеха на проведеното от последното пълно главно доказване, решаващият правен извод на САС е бил за неустановяване на релевантното за изхода на спора обстоятелство, че всичките 9 юридически лица по списъка на участващите в процесното общо събрание на СНЦ „ТПП-М.“ да са били негови членове към датата на провеждане на събранието, а оттам – за незаконосъобразност на всички приети от последното решения. Предвид горната последователна и непротиворечива аргументация на въззивния съд, не се констатира атакуваното от СНЦ „ТПП-М.“ решение да е очевидно неправилно, тъй като то не е явно необосновано (да е налице грубо нарушение на правилата на формалната логика). Напротив, същото юридическо лице със седалище в М. дори не е поддържало в касационната си жалба оплакване за порок на този съдебен акт по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. 3-то ГПК. Същевременно погрешното отъждествяване от касатора на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол - от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния. При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 295 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация Г. искане за това, сдружението с нестопанска цел, явяващо се настоящ касатор, ще следва да бъде осъдено – на основание чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК – да му заплати сума в размер на 700 лв. (седемстотин лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК- съгласно приложените към писмения отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК договор за правна защита и съдействие от 26.V.2020 г. и адвокатско пълномощно от същата дата. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение