Определение № 7644 от 09.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6579/2025 г.

Постъпила е частна жалба от Директор ТП на НОИ – Пазарджик срещу Определение №1633 от 14.04.2025г. по адм. дело №355/2025г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата на Г. А. У. от гр. Велинград срещу разпореждане изх.№2113-12-1406#3 от 11.11.2024г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване в същото ТП на НОИ и е било прекратено съдебното производство по делото, а жалбата е била изпратена като преписка на Директор ТП на НОИ – Пазарджик за произнасяне по посочения акт на пенсионния орган, след неговото надлежно връчване. С частната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на постановения съдебен акт на състава на Административен съд – Пазарджик, респ. се настоява за отмяната му. Писмено възражение в срока по чл.232 АПК не е постъпило. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира така депозираната частна касационна жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229 ал.1, т. 2 от АПК и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество и за основателна. С определението си от 14.04.2025г., състав на първоинстанциония съд е приел, че обжалването пред него от У. разпореждане на Ръководител „ПО“ от 11.11.2024г., с което последният орган е оставил без разглеждане подаденото от лицето заявление вх. №2113-12-1406 от 30.07.2024г. и е прекратил административното производство по него, следва да се разгледа от Ръководителя на ТП на НОИ, след като жалбата е адресирана до него, а освен това приложима е нормата на чл.117 ал.1, т.2, б.„а“ КСО, определяща ред за задължително административно обжалване на тези актове пред горестоящия административен орган, чийто акт вече подлежи на съдебен контрол. Настоящият състав намира така формираните изводи в обжалваното определение за неправилни. В случая пенсионният орган не се е произнесъл по същество на искането на лицето по заявлението му от 30.07.2024г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 ал.1-2 КСО, респ. то не е било разгледано, като е прието, че е налице пречка, посочена в чл. 27, ал. 2, т. 6 АПК. С оглед на това заявлението е било оставено без разглеждане, а производството по него е било прекратено като недопустимо. При това положение на оспорване директно пред съда подлежи именно последния акт и като ответник следва да участва органът, който го е постановил, с оглед липсата в КСО на специална процесуална разпоредба, касаеща обжалването на изричния отказ на компетентното длъжностно лице да разгледа отправено до него искане за издаване на разпореждане по чл.98 от КСО. Неправилно първостепенният съд се е позовал на новелата на чл.117 ал.1, т.2, б. „а“ КСО, тъй като тази хипотеза, а и останалите, посочени в чл.117 ал. 1 КСО, изискват като предпоставка за задължителното разглеждане жалбата от горестоящия орган – произнасяне по същество на долустоящия административен орган, каквото в случая безспорно не е налице. В този смисъл спорът е подведомствен на съда, поради което правилно Ръководител ТП на НОИ – Пазарджик е изпратил(макар и неадресирана до съда) жалбата на У. за разглеждане от съответния административен съд, независимо и от посочения в атакуваното разпореждане ред за неговото обжалване. В разглеждания случай актът подлежи на обжалване съобразно чл.56 ал.4 АПК по реда на глава десета, раздел IV от АПК, а именно по чл.197 и сл. от АПК. Консеквентно това обосновава и извода на този състав за отмяна на обжалваното определение, като делото следва да се върне на първоинстанционния съд за разглеждане жалбата на У. по посочения процесуален ред. По тези съображения и на основание чл.235 ал.1, във вр. с чл.130 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение