Определение № 68 от 23.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 4202/2020 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 12847/09.10.2020 г. по регистъра на САС /Софийски апелативен съд/, подадена от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, гр. София срещу определение № 1838 от 20.08.2020 г. по ч. гр. дело № 2514/2020 г. на САС, търговско отделение, 13 състав, с което е оставена без разглеждане като недопустима подадената от „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД частна жалба с вх. № 75431/27.07.2020 г. по регистъра на СГС /Софийски градски съд/ срещу определение № 9002 от 11.06.2020 г. по гр. дело № 1313/2020 г. на СГС в частта, с която е определена правната квалификация на предявените искове по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД вместо по чл. 4 и чл. 2в ЗОДОВ, дадени са указания за внасяне на държавна такса в размер на 43000 лева и отказът на СГС да приеме като ответник СРС /Софийски районен съд/. Страната е направила искане за спиране на настоящето производство до приемане на тълкувателно решение по т. дело № 2/2015 г. на Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС и на първа и втора колегия на ВАС /Върховен административен съд/, а ако не бъдат споделени съображенията й относно приложението на правото на ЕС /Европейски съюз/, да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените въпроси относно правилната квалификация и реда, по който следва да се разглеждат гражданските искове за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС, съответно за дължимата държавна такса в производството. Искането за спиране на производството следва да се остави без уважение. Предмет на процесуалноправния спор по частната жалба, с която е сезиран ВКС по ч. гр. дело № 4202/2020 г. е приетата от САС необжалваемост на определение № 9002 от 11.06.2020 г. по гр. дело № 1313/2020 г. на СГС, като същият спор е неотносим към въпросите, по които е следвало да се произнесе Общото събрание на гражданска и търговска колегия на ВКС и на първа и втора колегия на ВАС, по кой процесуален ред и пред кой съд следва да се разгледа искът за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушаване на правото на Европейския съюз. При постановения от САС правен резултат - оставяне частната жалба на дружеството без разглеждане, предмет на разглеждане от ВКС не са въпросите, засягащи правната квалификация на исковете, а единствено правилността на постановеното преграждащо определение. Поради това искането за спиране на производството като неотносимо към предмета на настоящата частна жалба следва да се остави без уважение. Неоснователно е и искането по чл. 628 ГПК. Същото е предявено под условие, евентуално, ако не бъдат споделени изложените съображения относно приложението на правото на ЕС, да се отправи преюдициално запитване до Съда на ЕС по поставените въпроси относно правилната квалификация и реда, по който следва да се разглеждат гражданските искове за отговорността на държавата за вреди, причинени от нарушения на правото на ЕС, съответно за дължимата държавна такса в производството. Заявеното искане не засяга предпоставките по чл. 628 ГПК, тъй като настоящия процесуалноправен спор не е свързан с тълкуване разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването или валидността на акт на органите на Европейския съюз. Предвид изложеното исканията, посочени по – горе следва да се оставят без уважение. По частната жалба, с която е сезиран, настоящият състав намира следното: Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, поради което поставените въпроси и доводите за наличието на предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК не подлежат на разглеждане. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да остави без разглеждане частната жалба на „АЕРОПАК ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД срещу определение № 9002 от 11.06.2020 г. по гр. дело № 1313/2020 г. на СГС, въззивният съд е приел, че същата е процесуално недопустима, тъй като определението на СГС, с което са дадени указания за отстраняване на нередовност на исковата молба не подлежи на самостоятелен инстанционен контрол и не попада в нито една от хипотезите на чл. 274, ал. 1 във вр. с чл. 279 ГПК. В частта относно правната квалификация, съдът приема за необжалваемо определението, тъй като неправилно определената правна квалификация е предмет на проверка при обжалване на решението на първоинстанционния съд. Относно участието на СРС като ответник в производството, съставът е констатирал, че липсва изричен диспозитив за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на този ответник, поради което производството срещу същия ответник не е надлежно прекратено и е висящо. В този смисъл е мотивирал извод, че от изложените правни изводи в мотивите на определението на СГС не възникват правни последици и поради това определението в тази част не подлежи на самостоятелно обжалване. Оплакването за процесуална недопустимост на определението не е мотивирано, а освен това е и несъстоятелно. САС се е произнесъл при съобразяване на съдопроизводствените правила относно функционалната подсъдност, при съблюдаване на правилата, уреждащи процесуалните предпоставки за наличие и упражняване на правото на частна жалба, поради което постановеното от неговия състав определение е процесуално допустимо. Неоснователни са и оплакванията за неправилност на обжалвания акт. Изводите на САС са съобразени с разрешенията, приети от ОСГТК на ВКС в ТР № 5/2015 от 12.07.2018 г. по т. дело № 5/2015 г. и ТР № 1/2013 г. по т. дело № 1/2013 г. относно обжалваемостта на определенията. Правилно са разграничени определенията и разпорежданията, подлежащи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК от определенията и разпорежданията, които са постановени по въпроси, по които не се упражнява инстанционен контрол по реда на чл. 274, ал. 1 ГПК. Въз основа на така извършеното разграничаване на съдебните актове и в съответствие със задължителната практиката, обективирана в цитираните тълкувателни решения на ОСГТК на ВКС, съставът законосъобразно е констатирал, че дадените с определение № 9002 от 11.06.2020 г. по гр. дело № 1313/2020 г. на СГС указания за отстраняване нередовността на исковата молба и приетата правната квалификация на исковете са въпроси, по които съдът се произнася с определения, подлежащи на проверка с обжалваното решение. При инстанционен контрол на обжалваното решение се реализира служебна проверка на определенията, имащи отношение към валидността и допустимостта на решението, а при въведено от жалбоподателя оплакване се извършва проверка на определенията, с която се третира правилността на решението - определения по доклада на делото, включително определенията, съдържащи указания за редовността на сезирането, в конкретния случай правната квалификация на предявените искове по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, указания за внасяне на държавна такса в размер на сумата 43000 лв. Затова и предвид характеристиките на определенията по чл. 274, ал. 1 ГПК, които обжалваното пред САС определение не притежава, законосъобразно съставът е приел, че същото определение е необжалваемо. В съответствие с данните по делото е извода на второинстанционния съд, за това че СГС не е постановил диспозитив за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по отношение на СРС, поради което производството срещу същия ответник не е надлежно прекратено и е висящо. По естеството си определението е съдебен акт по чл. 129, ал. 2 ГПК, постановяването му е в изпълнение на процесуалното задължение на съда да упражнява служебно контрол за редовността на сезирането. Ето защо следва да се приеме за законосъобразен извода на САС, че определението на СГС не прегражда по-нататъшното развитие на процеса, поради което не подлежи на инстанционен контрол. Изложените в жалбата доводи не засягат изводите на съда за процесуална недопустимост на производството, а се свеждат до доводи за неправилност на определението на първоинстанционния съд по чл. 129, ал. 2 ГПК, поради което и същите не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство. С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че при постановяване на определението не са допуснати нарушения на закона, поради което определението следва да бъде потвърдено. По тези съображения, Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение