Определение № 9130 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9142/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на С. П. С., лишен от свобода в Затвора в [населено място], против Разпореждане № 2896/09.03.2026 г., постановено по адм. дело № 558/2026 г., по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане частната му жалба вх. № 10925/03.102025 г., против определение № 7820/17.09.2025 г. постановено по адм. дело № 116/2025 г. по описа на Административен съд Бургас и е прекратено производствмото по делото. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното разпореждане. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно е отказал да го освободи от заплащане на държавна такса и да му предостави правна помощ. Твърди, че не разполага с необходимите средства, няма постъпления по водените от него дела и се нуждае от служебен адвокат. Иска обжалваното разпореждане да бъде отменено. Върховният административен съд, в настоящия състав на трето отделение, намира частната жалба за допустима. В приложената по делото разписка е посочена дата на връчване 17.03.2026 г., но от съдържанието не може да се установи по несъмнен начин лицето, получило съобщението, и качеството, в което то го е получило. При липсата на категорични доказателства за редовно връчване на разпореждането жалбата не може да бъде приета за просрочена. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Административно дело № 116/2025 г. по описа на Административен съд – Бургас е образувано по жалба на С. П. С. срещу определение № 10026/06.12.2024 г., постановено по адм. дело № 924/2024 г. на същия съд, с което е отказано освобождаването му от заплащане на държавна такса в размер на 10 лв. и е оставено без уважение искането му за предоставяне на правна помощ. С определение № 7820/17.09.2025 г., постановено от тричленен състав на Административен съд – Бургас, определение № 10026/06.12.2024 г. е оставено в сила. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че определение № 7820/17.09.2025 г. е окончателно и не подлежи на последващо обжалване. Съгласно § 4б, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража разпоредбите на глава десета от АПК се прилагат и когато в закона не е предвидено изрично обжалване на индивидуалните административни актове на органите по изпълнение на наказанията. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба постановените от административния съд определения и разпореждания подлежат на обжалване по реда на глава тринадесета от АПК пред тричленен състав на същия съд, чието определение е окончателно. Следователно с постановяването на определение № 7820/17.09.2025 г. е изчерпан предвиденият в закона инстанционен контрол. Подадената срещу него частна жалба е насочена срещу необжалваем съдебен акт и правилно е оставена без разглеждане на основание чл. 215, т. 4 във връзка с чл. 236 АПК, а производството по делото – прекратено. Изложените от жалбоподателя доводи относно неговото имуществено състояние и необходимостта от предоставяне на правна помощ са неотносими към допустимостта на повторното обжалване. Тези въпроси вече са били предмет на произнасяне с окончателното определение на тричленния състав и не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство. По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение