Определение № 11659 от 18.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Р. Е., подадена чрез адв. Башева против определение № 6116 от 26.06.2025 г., постановено по адм. дело № 1224/2025 г. по описа на Административен съд - Хасково, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу Доклад от проверка на място от 02.07.2024г., изготвен от Х. Ч. В.-експерт в Регионален технически инспекторат (РТИ) –гр. Хасково, Дирекция „Технически инспекторат“, отдел „Контролни проверки“ при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) и е прекратено производството по делото. Претендира се отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) не взема становище по жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт от категорията по чл. 229, ал. 1, т. 1 АПК и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да остави без разглеждане жалбата на А. Р. Е. против Доклад от проверка на място от 02.07.2024г., изготвен от Х. Ч. В.-експерт в Регионален технически инспекторат (РТИ) –гр. Хасково, Дирекция „Технически инспекторат“, отдел „Контролни проверки“ при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) съдът приема, че оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК. Излага съображения, че оспореният Доклад за проверка на място не е индивидуален административен акт, няма самостоятелно действие, има констативен характер и представлява етап от производството по разглеждане на заявлението за подпомагане преди произнасяне от административния орган с краен акт. Съдът посочва, че в случая в доклада липсва волеизявление за произнасяне на ДФЗ по заявлението за подпомагане, тъй като не са определени оторизирани суми, нито са отказани такива, не са наложени и санкции. По тези съображения достига до заключение за недопустимост на жалбата като подадена срещу акт, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Определението е валидно, допустимо и правилно. Законосъобразен и обоснован е изводът на съда, че оспореният Доклад за проверка на място, изготвен от Х. Ч. В.-експерт в Регионален технически инспекторат (РТИ) –гр. Хасково, Дирекция „Технически инспекторат“, отдел „Контролни проверки“ при Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 АПК, а е такъв по чл. 21, ал. 5 АПК, който не подлежи на оспорване по съдебен ред. Видно от съдържанието на доклада, той съдържа констатации за несъответствия при извършена проверка на място в стопанството на А. Р. Е., бенефициент по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ от ПРСР за периода 2014-2020г. по подадена заявка за плащане от бенефициента, но с доклада не приключва административното производство по разглеждане на заявката, а е етап от него, регламентиран в разпоредбата на чл. 37, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП). Противно на твърденията в частната жалба, оспореният Доклад, съдържащ констатации от извършена проверка на място не поражда права или задължения за жалбоподателя, т. е. последици с които да се засягат права и законни интереси на жалбоподателя и не представлява завършващ процедурата акт, поради което правилно съдът приема, че е налице основанието по чл. 159, т. 1 АПК за оставяне на оспорването без разглеждане и е прекратено производството като недопустимо. Определението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено с настоящото. По изложените съображения и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение,