Определение № 30 от 16.01.2018 г. на ВКС по т. д. № 84/2018 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК, образувано по подадена на 09.11.2017г. частна жалба от [фирма] против Определение № 3495 от 26.10.2017г. по в.гр.д.№ 1924/2017г. на СГС, ГО, 7 състав, с което е оставена без разглеждане като просрочена молбата на дружеството за допълване на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските и присъждане на дължимите му с оглед изхода на спора пред САС. С частната касационна жалба се иска отмяната на въззивния акт. Твърдението е, че срокът за подаване на молбата за допълване на решението е спазен. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение, че молбата на застрахователното дружество следва да бъде квалифицирана като искане за допълване на решението в частта за разноските и тя е просрочена. С решението си въззивната инстанция е уважила жалбата на [фирма], но не се е произнесла по искането на дружеството за присъждане на разноските. Подлежащото на касационно обжалване решение на САС е връчено на 10.08.2017г., а на 09.10.2017г. страната е подала молба с искане за присъждане на разноските. Съставът на въззивната инстанция правилно е приложил разпоредбата на чл.248,ал.1 ГПК относно преклузивния срок за подаване на молбата с искане за допълване и като просрочена, законосъобразно е оставена без разглеждане. Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на І т.о.