Определение № 60253 от 30.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 601/2020 г.

Производството е по чл.248, ал.2 ГПК. Образувано е по молба на проф. В. С., представляван от адв. Г. А., с искане за намаляване на присъдените на ответника разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК поради неговата прекомерност. Ответникът Столична община, представляван от адв. М. Г., оспорва направеното искане. Поддържа, че възражението на касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е бланкетно и не съдържа аргументи по същество, които да обосноват направеното искане. Сочи, че в случая се касае за дело със специфичен предмет, което освен типична гражданско-правна материя, включва елементи от административно-правен характер, и защитата на ответника срещу иска изисква детайлно познаване на институти от различни правни отрасли и тяхното съотнасяне към множество различни по естеството си твърдения за неправомерни действия, като допълнителна правна сложност произтича от обстоятелството, че предявените авторски права са възникнали при действието на отменена правна уредба. Поддържа, че не е предявил за възстановяване сторените разноски за адвокатска защита в предходните две инстанции. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, намира, като обсъди доводите на страните, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е допустима. Касационното производство е образувано по касационна жалба на В. Д. С., представляван от адв. Г. А., срещу решение № 2577 от 22.11.2019г. по т.д. № 1461/2019г. на Софийски апелативен съд, ТО, 3 състав, с което е потвърдено решение № 2346 от 26.11.2018г. по т.д. № 2120/2017г. на СГС, ТО, VI-4 състав и касаторът е осъден да заплати на Столична община разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева. С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените от касатора против Столична община искове с правно основание чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП, с които се иска да се установи, че СО е нарушила авторските права на касатора върху Монумент „Централен пластичен паметник България 1300 години” чрез действия по сезиране, свикване и провеждане на заседание на СОС, на което е прието решение № 842 от 18.12.2014г. за демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи от архитектурно-художествен синтез „1300-та години България”; действията в изпълнение на това решение на СОС по изготвяне на техническо задание и възлагане на конструктивна експертиза за строително-монтажни работи на архитектурно-художествен синтез „1300-та години България” от 03.06.2016г. и по приемане на изготвена от „УАСГ ЦНИП” ЕООД техническа експертиза от м.07.2016г. относно премахване на паметник „1300 години България”, парк НДК; действия по сключване на договор от 28.06.2017г. между Столична община и действията по сключване на договор от 28.06.2017г. между СО и „Софинвест” ЕООД за възлагане на цялостен демонтаж и преместване на художествените скулптурни елементи на архитектурно-художествен синтез „1300-та години България”. С постановеното по делото определение № 60449 от 02.08.2021г. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение и касаторът е осъден да заплати на ответника разноски за касационната инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева. При така установените обстоятелства настоящият състав намира, че молбата е основателна. В настоящото производство е разгледана касационна жалба срещу въззивно решение, постановено по предявен неоценяем иск по чл.95б, ал.1, т.1 ЗАПСП. Съгласно чл.7, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размерът на адвокатското възнаграждение за процесуално представителство по неоценяеми искове е 600 лева. В настоящия случай заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение в размер на 12 000 лева надхвърля 20 пъти посочения размер. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК по искане на насрещната страна съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение, ако е прекомерно. В т.3 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатската защита и фактическата и правна сложност на делото, като съдът следва да съобрази спецификата на отделния случай, след която преценка, при несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, следва да бъде намалено и заплатеното адвокатско възнаграждение. В случая, с оглед приключване на производството с определение по чл.288 ГПК, участието на процесуалния представител на ответника се изчерпва с изготвяне на отговор по касационната жалба, поради което и при съобразяване на правните въпроси, във връзка с които са формулирани въпроси в касационната жалба, следва да се приеме, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е завишено. То надвишава значително /20 пъти/ предвидения в Наредба № 1/2004г. минимален размер на адвокатското възнаграждение от 600 лева, поради което следва да бъде намалено до 1200 лева, при съобразяване на предмета на делото, обуславящ извод за значителна правна сложност. Твърдението на ответника, че не е предявил за възстановяване сторените разноски за адвокатска защита в предходните две инстанции, е невярно, тъй като с първоинстанционното производство са му присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лева, а с въззивното решение – в размер на 900 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение,