Определение № 142 от 22.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2080/2013 г.

Производството е по чл. 282, ал.2 ГПК. Постъпила е молба от [фирма] - [населено място] с искане за спиране изпълнението на невлязлото в сила въззивно решение, постановено на 13.02.2013 г. по в.гр.д. № 364/2012 г. на Бургаския апелативен съд. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 2 от 13.02.2013 г. по в.гр.д. № 364/2012 г. на Бургаския апелативен съд е отменено решение № 73 от 23.10.2012 г. по гр.д. № 184/2011 г. на Ямболския окръжен съд в частта, с която са били отхвърлени предявените против [фирма]- [населено място] субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за обезщетение за неимуществени вреди и в отменената част е постановено друго, с което дружеството е осъдено да заплати на К. Д. К. сумата 30 000 лв., на М. К. С. - сумата 20 000 лв. и на С. К. Д. - сумата 20 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на К. С. К., ведно със законната лихва върху тези суми, считано от деня на увреждането - 10.04.2006 г. до окончателното им изплащане, както и 5 550 лв. разноски по водене на делото. Видно от приложените към делото книжа, въззивното решение е съобщено на молителя на 19.02.2013 г. На 28.02.2013 г. от същия е постъпила касационна жалба срещу това решение. На 07.03.2013 г. по сметката за обезпечения на ВКС молителят е внесъл сумата 70 000 лв., която се равнява на сбора на присъдените с въззивнвото решение суми за обезщетение и в този смисъл удовлетворява изискването на чл. 282, ал.2, т.1 ГПК. При тези данни настоящият състав намира, че молбата за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително въззивно решение е допустима и основателна. Водим от гореизложеното съдът