Определение № 608 от 21.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 533/2012 г.

Производство по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК вр. чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. Х. Т. ЕГН [ЕГН], живущ в [населено място], [община], чрез процесуален представител адвокат Д. Д. В., срещу определение № 218 от 25.04.2012 г. на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, постановено по гр. д. № 487/2012 г. по описа на същия съд, с което молбата на М. Х. Т. с вх. № 1363 от 22.03.2012 г за отмяна на решение от 16.02.2012 г., постановено по гр. д. № 51/2012 г. по описа на Бургаски окръжен съд е оставена без разглеждане като процесуално недопустима. Жалбоподателят изразява несъгласие с обжалвания съдебен акт. Счита същия за неправилен, предвид изложеното в молбата за отмяна, поради което иска неговата отмяна. За ответника по частната жалба А. Б. А. е представен писмен отговор в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Излага доводи, че частната жалба е неоснователна. Претендира разноски пред настоящата инстанция. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, за да се произнесе, констатира следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. По същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е приел, че съображенията в молбата за отмяна не покриват нито едно от предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания. Определението е правилно. Като извънреден способ за извънинстанционен контрол на влезли в сила съдебни решения производството по чл. 303 и сл. ГПК следва да се реализира единствено и само при наличие на някоя от изчерпателно изброените хипотези на разпоредбата на чл. 303, ал. 1 ГПК. В случая, молбата за отмяна не съдържа точно и мотивирано изложение на основания за отмяна по смисъла на чл. 306, ал. 1 ГПК вр. чл. 303, ал. 1 ГПК. Молителят е изложил доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които по естеството си са основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение по реда на глава X. от ГПК. Обжалваното определение следва да се остави в сила, а на ответника по частната жалба А. Б. А. следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените за настоящата инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно договор за правна защита и съдействие, л. 14 от делото. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,