Определение № 1159 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1796/2025 г.

Производство по чл. 389 ГПК. Подадена е на 23.02.2026г. от Н. Б. П., касатор в производството, молба до първоинстанционния съд - Софийски градски съд за издаване на обезпечителна заповед, която да послужи пред ЧСИ Г. Д. по изп.д. № 224/2026г. за спиране на изпълнението и отмяна на насрочен за 11.03.2026г. опис на недвижим имот - апартамент № 1 в сградата на [улица], с избено помещение, пералня и дворно място. Молителката сочи, че е намерила залепено на входната врата уведомление за описа, адресирано до ответника по иска „Фуего Груп Кепитъл ЕАД. При осъществен контакт със съдебния изпълнител молителката разбрала, че изпълнението е за парично вземане, дължимо от дружеството към неизвестен взискател. Молбата е неоснователна. Разпоредбата на чл. 389, ал.1 ГПК сочи, че обезпечаване на иска може да се иска до приключване на устните състезания във въззивното производство. Тъй като производството е висящо понастоящем пред касационната инстанция, то обезпечаване на иска не може да бъде допуснато. В допълнение, молбата не може да бъде уважена и като такава по чл. 282, ал.2 ГПК за спиране на изпълнението на невлязлото в сила решение на въззивния съд, защото с обжалваното въззивно решение исковете по чл. 108 ЗС на Н. П. са отхвърлени, т.е. не е постановено осъдително решение, а и образуваното изпълнително производство не е за реализиране на вземане, произтичащо от настоящия правен спор. Воден от горното съдът