Решение № 370 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2012 г.

Решение № 370 от 16.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 804/2012 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Керелска Производството е по чл. 307 ГПК. Образувано е по молба на Й. Д. Ш., действащ като [фирма] от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 212 от 21.05.2012 г. по въз. гр. д. № 233/2012 г., на Благоевградския окръжен съд, с което на осн. чл. 224, ал. 1 КТ е осъден да заплати на Е. Л. И. обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 108 работни дни за периода от 01.08.2004 г. до 01.02.2010 г. в общ размер от 2124,10 лв., мораторна лихва за забава в размер на 262,85 лв. и разноски 134,96 лв. Молителят се позовава на хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Твърди, че след приключване на делото с влязло в сила решение в архивите и счетоводството на търговското предприятие на ЕТ, са открити нови писмени доказателства, а именно протоколи от извършени проверки на ИА "Главна инспекция по труда" съответно от 24.02.2006 г. и 14.11.2007 г., копия от които представя. Счита, че тези доказателства са от съществено значение за делото, доколкото установяват, че в предприятието на ЕТ законосъобразно се ползват всички регламентирани почивки и отпуски от работниците. Моли решението да бъде отменено и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Ответникът по молбата Е. Л. И. от [населено място] оспорва молбата. Изразява становище, че представените писмени доказателства не са нови, не отразяват твърдените от молителя обстоятелства и с оглед на това не са от значение за изхода на делото. Моли молбата за отмяна на влязлото в сила решение да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на 3-то г. о. счита, че молбата за отмяна е неоснователна и следва да се остави без уважение. Съображенията за това са следните: Отмяна на влязло в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК може да се иска когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В случая представените два броя протоколи, са били известни на молителя при решаването на делото и същият е могъл да се снабди със същите и да ги представи по делото както при по- голямо усърдие при издирването им в собствените му архиви, така и ако ги поиска в препис от органа, който ги е издал. С оглед на това представените нови доказателства не отговарят на изискванията на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Не е налице и кумулативното изискване същите да са от съществено значение за делото, доколкото не отразяват твърдяните от молителя констатации за спазване на законодателството във връзка с ползването на предвидените почивки и отпуски, а констатират нарушения на трудовото законодателство макар и не във връзка с ползването на платените годишни отпуски. Предвид изложеното не са налице елементите от фактическия състав на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и молбата за отмяна е неоснователна. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд