Определение № 60264 от 09.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 935/2021 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Лено“ АД срещу определение № 260128 от 19.03.2021г. по ч.т.д. № 185/2010г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е оставена без разглеждане като недопустима частната му жалба срещу определение № 260237/23.02.2021г. по т.д. № 1338/2020г. на ОС - Стара Загора, в частта, в която е оставено без уважение искането на жалбоподателя за допускане на обезпечение на предявените от него по посоченото дело искове чрез налагане на обезпечителна мярка спиране на изп. дело № 71/2021г. по описа на ЧСИ М. Д., рег. № 865 от РКЧСИ, с район на действие ОС-Стара Загора до размера на исковата претенция от 31 342,36 евро, равняващи се на 61300,31 лева, като частното въззивно производство по жалбата е прекратено. Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно и иска отмяната му. Излага съображения, че първата молба за допускане на обезпечението е с правно основание чл. 391, ал.1, т.1 ГПК, като по втората молба за обезпечение то е допуснато срещу определена парична гаранция на основание чл.391, ал.1, т.2 ГПК. С оглед на това се поддържа, че същият има правен интерес от уважаване на искането му по чл. 391, ал.1, т.1 ГПК - допускане на обезпечение без предоставяне на гаранция. Касаело се до различни производства с различни основания. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да остави без разглеждане частната жалба, въззивният съд е приел, че липсва правен интерес от обжалване на определението за недопускане на обезпечението на предявените искове чрез спиране на изпълнителното дело, тъй като след постановяване му ищецът е подал нова молба за допускане на същата обезпечителна мярка /спиране на конкретното изпълнително дело/, която е била уважена. Изложени са съображения, че доколкото посочената от молителя-ищец обезпечителна мярка е наложена с последващо определение, за което няма данни да е отменено, това го лишава от правен интерес по частната жалба и същата е безпредметна. Определението е правилно. С две последователни молби за обезпечение с един и същ предмет ищецът иска допускане на една и съща обезпечителна мярка по отношение на предявените от него искове, като доколкото по втората молба исканото обезпечение е допуснато, правилно апелативният съд е преценил, че за ищеца липсва правен интерес от обжалване на постановения по първата молба отказ за допускане на обезпечителната мярка. Фактът, че обезпечението по втората молба е допуснато срещу представяне на гаранция, не обуславя друг извод, тъй като е недопустимо повторно допускане на същата обезпечителна мярка, като защитата на ищеца-молител е чрез обжалване на определението за допускане на обезпечението в частта за гаранцията. С оглед изложеното, определението на апелативния съд като правилно, следва да бъде потвърдено. Водим от горното, Върховният касационен съд