Определение № 4045 от 15.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3503/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229-236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. К. С. срещу Определение № 3921/05.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 410/2025 г. С обжалваното определение е спряно производството по адм. дело № 410/2025 г. по описа на АССГ до произнасянето на Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд по тълк. дело № 6/2024 г. Частният жалбоподател обжалва определението с доводи, че то е неправилно като постановено в противоречие със закона. Излага подробни съображения, че не са налице основания за спиране на съдебното производство, вкл. че не са налице условията на чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК), вр. чл. 144 АПК, както и че се нарушава правото му на защита, тъй като тълкувателното дело е образувано по инициатива на една от страните в спрения процес, доколкото Прокуратурата е единна институция. Моли обжалваното определение да се отмени. Частният жалбоподател се представлява от адв. Иванова. Ответникът – Административен ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура оспорва частната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. Административно дело № 410/2025 г. по описа на АССГ е образувано по жалба на Д. К. С. срещу Решение по Закона за достъп до обществена информация № 22545 от 17.12.2024 г. на административен ръководител градски прокурор на Софийска градска прокуратура. За да спре производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, вр. чл. 144 АПК, първоинстанцинният съд е посочил, че с разпореждане от 22.12.2024 г. на и.ф. председател на Върховния административен съд е образувано тълк. дело № 6/2024 г. по описа на ВАС. Приел е, че поставените за тълкуване въпроси № 3, № 4 и № 5, касаещи предоставяне на достъп до обществена информация от органи на прокуратурата, са от значение за правилното решаване на спора. Позовавайки се на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК и че производството по делото е едноинстанционно, съдът е приел, че е необходимо производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 6/2024 г. Определението е неправилно. Тълкувателно дело № 6/2024 г. по описа на ВАС е образувано по искане на изпълняващия функциите главен прокурор на Република България. С разпореждане от 20.12.2024 г. на и.ф. председател на ВАС е образувано тълк. дело № 6/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на съдиите от колегиите на ВАС по следните въпроси: 1. Условията и редът за достъп до обществена информация по ЗДОИ приложими ли са за получаване на достъп до информация, създавана, събирана и съхранявана от прокурор в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследване? Информацията относно извършвани проверки по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представлява ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 2. За целите на поискан достъп до обществена информация по ЗДОИ, Прокуратурата на Република България, в качеството си на задължен субект по ЗДОИ, задължена ли е да обобщава или предоставя информация, която не е свързана с критериите и показателите за водената от нея статистика и се намира в прокурорски преписки и/или досъдебни производства? 3. Актовете на прокурора, съставени в качеството му на орган на досъдебното производство във връзка с предприемането на действия по разследването или на действия, следващи завършване на разследването, представляват ли обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? Съответно актовете на прокурора след извършена проверка по чл. 145, ал. 1 от ЗСВ представляват ли обществена информация по чл. 21 ал. 1 от ЗДОИ? 4. Информацията относно прекратено досъдебно производство и съдържащите се в него материали по разследването представляват ли обществена информация по чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ? 5. Длъжен ли е административният орган да извърши преценка за наличието на надделяващ обществен интерес по отношение на искане за предоставяне на достъп до информация, която е създадена, събрана или съхранявана от прокурор по прокурорска преписка или досъдебно производство? Към настоящия момент тълкувателното дело не е приключило с постановяване на акт от съдиите във Върховен административен съд. В т. 1 на Тълкувателно решение № 8 от 7.05.2014 г. на ВКС по т. д. № 8/2013 г., ОСГТК, което е задължително и за Върховния административен съд и за системата от административни съдилища, на основание чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), е прието, че при образувано тълкувателно дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл. 292 ГПК, а не и във въззивната и първата инстанция. В мотивите на това тълкувателно решение е посочено, че основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК за спиране на производството е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. Преюдициален е този спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство. Административен съд София-град е спрял съдебното производство поради наличието на висящо тълкувателно дело по описа на ВАС, с каквото правомощие той не разполага, предвид цитираното по-горе тълкувателно решение. Този извод не се променя от обстоятелството, че АССГ действа като първа и единствена инстанция, защото той не е касационна инстанция. Тълкувателното дело няма за предмет конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право. С решението по тълкувателното дело не се признават/отричат със сила на пресъдено нещо права или факти, които са релевантни по правен спор. Поради това образуваното тълкувателно дело, не съставлява преюдициално дело по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, т. е. такова решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Това е така, защото обусловеността между два спора (преюдициалния и този по който делото което се спира) следва да се основава на връзката между субективните права, задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните правоотношения. Предвид изложеното оспорваното определение, като неправилно ще следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение