Определение № 62 от 09.02.2023 г. на ВКС по н. д. № 29/2023 г.

Производството е по реда на чл. 43, т. 1 НПК. Образувано е след като с разпореждане № 72 от 04.01.2023 г. съдията-докладчик по НЧХД № 14551/2022 г. по описа на Софийския районен съд е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на ВКС за определяне на друг, еднакъв по степен съд, който да го разгледа. Според депозирано по делото писмено становище от прокурор Антоанета Близнакова от Върховна касационна прокуратура, налице са визираните в чл. 43, т. 1 НПК предпоставки за промяна на местната подсъдност. Върховният касационен съд, като взе предвид данните по делото и становището на прокурора, прие следното: По тъжба на доц. Д-р И. М. М., подадена пред Районен съд-гр. Бургас срещу С. Н. С. (М.) е било образувано НЧХД № 4256/2022 г. по описа на посочения съд. Приемайки, че делото не му е подсъдно, като с оглед правилото по чл. 36, ал. 1 НПК следва да се разгледа от Софийския районен съд, с разпореждане № 4255 от 09.11.2022 г. съдията-докладчик е прекратил съдебното производство и е постановил изпращане на делото на Софийския районен съд. В Софийския районен съд е било образувано НЧХД № 14551/2022 г. С горепосоченото разпореждане съдията-докладчик по това дело е преценил, че то е подсъдно на СРС по правилата на местната подсъдност, но същевременно повечето участници в производството – както страните, така и две от трите лица, чието допускане до разпит като свидетели е поискано с допълнителна молба от тъжителя, живеят в гр. Бургас и в областта. Поради това и позовавайки се на чл. 43, т. 1 НПК, е поискал промяна на подсъдността. Искането е основателно. Правилата за подсъдността са предназначени да създадат еднакъв мащаб за разглеждането и решаването на делата от гледище на обективност, непосредственост, ефективност, срочност и пр., т.е. от гледище на действителното прилагане на установени в закона основни принципи на наказателния процес. Поради това възникването на обстоятелства, поставящи под въпрос възможностите за ефикасно съблюдаване на тези принципни положения, законът е свързал с възможност за корекция на правилата относно местната подсъдност, указвайки изрично в чл. 43 НПК хипотезите, в които това е допустимо да се случи. Настоящият казус попада в една от тези хипотези – тази по чл. 43, т. 1 НПК. Според данните, посочени от тъжителя, обвиненото лице, както и две от трите лица, чието допускане до разпит като свидетели е поискано, живеят в гр. Бургас и областта. Т.е. всички, предвидими към настоящия момент участници в съдебното производство живеят в района именно на Районен съд-гр. Бургас, с което може да се приеме, че е реализирано изискването на чл. 43, т. 1 НПК много обвиняеми или свидетели да живеят в района на другия, еднакъв по степен съд. Поради изложеното и на осн. чл. 43, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение