Решение № 3540 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2009 г.

Решение № 3540 от 18.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12970/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадени от директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП и Стефан Василев Стефанов, в качеството му на ЕТ "Елдис - Стефан Василев", гр. Димитровград, срещу решение № 1015/20.07.2009 г. по адм. дело № 1978/2008 г. на Административен съд, гр. Пловдив. Касаторът - директор на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, обжалва решението в частта му, с която е отменен частично ревизионен акт /РА/ № 260800285/21.07.2008 г. на орган по приходите на ТД на НАП - гр. Хасково относно задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2003 г. в размер на 2024,29 лв. и лихва за забава 1 431, 02 лв. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваната част от решението е неправилна - незаконосъобразна, като навежда доводи и за необоснованост, иска отмяната и и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Директорът на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, не взима становище по жалбата на другата страна. Касаторът - Стефан Василев Стефанов, в качеството му на ЕТ "Елдис - Стефан Василев", гр. Димитровград, обжалва решението в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА в останалата част, а именно за определен данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. в размер на 4 135, 51 лв. и лихви 2 891,37 лв., като неправилно - необосновано, при допуснати съществени процесуални нарушения, иска отмяната му, и иска оставяне в сила на обжалваната от другата страна част от решението. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, първо "а" отделение, след като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея отменителни касационни основания, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са подадени в срок и от надлежни страни, поради което са допустими. Разгледана по същество, касационната жалба на Стефан Василев Стефанов, в качеството му на ЕТ "Елдис - Стефан Василев", гр. Димитровград, е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението съдът е приел, че за 2002 г. са били налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за облагане по аналог на доходите на Стефан Стефанов, тъй като сумата от 36 000 лева, внесена в касата на едноличния търговец през 2002 г., не е била налична за него в началото на ревизирания период. Спазена е процедурата за извършване на ревизия в особени случаи, като е изпратено уведомление по чл. 124 от ДОПК и е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения. Данъчната основа е определена при спазване на правилата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Съдът е посочил, че тежестта на доказване пада върху жалбоподателя и същият не е доказал твърдението си, че е получил заем от 25 000 лева през м. 12.2001 г. от племенника си, работещ в САЩ. Показанията на свидетеля Стефанов - баща на заемодателя и брат на жалбоподателя са вътрешнопротиворечиви и неподкрепени от други доказателства по делото, няма документ за твърдените парични трансфери от САЩ към България, както и за доходите в САЩ на посочения като заемодател. За останалата част от внесените в касата на едноличния търговец 10 500 лева жалбоподателят е представил доказателства за произхода им по време на ревизията, същите са взети предвид от данъчните органите и сумата не е участвувала във формиране на данъчната основа за 2002 г.. Решението е правилно в тази си част. Оплакването за издаване на РА след изтичане на инструктивния срок за издаването му не представлява оплакване за съществено съдопроизводствено нарушение, допуснато от съда при постановяване на решението, още повече, че дори и съдът да беше констатирал такова просрочие, с оглед разпоредбата на чл. 160, ал. 1 ДОПК пак дължи произнасяне по същество на спора - а именно относно размера на дължимия данък. Съдът е направил законосъобразни изводи относно разпределението на тежестта на доказване, както в съответствие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК за тежестта на доказване при ревизии по реда на чл. 122 ДОПК, така и в съответствие с общото правило, че всяка страна следва да докаже твърдените от нея позитивни факти, от които биха произтекли права за нея. Убедителни са доводите на съда за липсата на други доказателства извън неконкретизираните свидетелски показания на твърдящия, че е предавал парите на части без конкретизация на дати и суми. Няма доказателства за твърдените парични преводи от племенника на жалбоподателя в САЩ на неговия баща и брат на жалбоподателя, както и за доходите му - факти, подлежащи на доказване с писмени доказателства. Свидетелят си противоречи сам на себе си, твърдейки първо, че парите са донесени от сина му, а после, че са преведени и не става ясно, ако са донесени и е на няколко пъти по 2000 - 3000 лева, колко пъти за една година е пътувал синът му от САЩ и защо не той е давал парите на жалбоподателя. Изводите на съда относно размера на данъчната основа са в съответствие с доказателствата по делото и разпоредбата на чл. 122, ал. 2 ДОПК. Разгледана по същество, касационната жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Пловдив, е неоснователна. За да постанови обжалваната част от решението, съдът е приел за доказано, че през 2003 г. Тодор Иванов Терзиев е заел на ревизираното лице с два договора за заем 46 000 лева, които с два приховни касови ордера са внесени в касата на едноличния търговец. Този извод на съда се основава на двата договора за заем, двата ПКО, надлежното и своевременно осчетоводяване на получените в заем средства - кредитиран е сметка 499 по партидата на Тодор Иванов Терзиев срещу дебитиране на сметка 501. В РД и РА има констатации за редовно водено счетоводство от ЕТ, поради което на основание чл. 51 и чл. 182 ГПК вр. § 2 от ДОПК, отразените в него вписвания са доказателство за получаването на заемите и внасянето им в касата на ЕТ. Опровергани са констатациите в РА за неустановен произход на сумата, като отделен е въпросът от къде заемодателят разполага с тези средства, но за неговите данъчни задължения също не е имало пречка за установяване по надлежния ред. След изваждане на цитираните заемни средства от данъчната основа, същата не се различава от декларираната от лицето с годишната данъчна декларация. Решението е обосновано и материалноправно законосъобразно в тази му част. Съгласно чл. 51 от ДОПК вписванията в счетоводните книги се преценяват според тяхната редовност и другите обстоятелства, установени при ревизията. В случаят вписванията в счетоводството са редовни, направени са въз основа на надлежни първични счетоводни документи - ПКО, кореспондиращи по съдържание с договорите за заем. Насрещната проверка на заемодателя, ограничила се до получения от него осигурителен доход за периода 01.01.2001 г. - 30.11.2003 г., не се разпростира върху цялостното финансово и имуществено състояние на Терзиев и само от протокола за насрещна проверка не може да се направи извод за неверни счетоводни отразявания при едноличния търговец, какъвто впрочем и липсва в РА и РД. Тези заеми са декларирани от жалбоподателя по време на ревизията с декларация изх. № 2/25.01.2008 г., видно от данъчната преписка. За 2003 г. липсват основания по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за облагане по този ред, тъй като е налице съответствие между декларираните от него приходи и доходи и имущественото му състояние. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК решението като правилно следва да бъде оставено изцяло в сила. С оглед изхода на делото и предвид непредставляването на директора на дирекция "ОУИ" от юрисконсулт в настоящата инстанция, няма възможност за присъждане на претендираното от него юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, първо "а" отделение