Определение № 15 от 15.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 3065/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК и е образувано по касационна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 1401 постановено по в.гр.д. 5711/19г. на Софийски апелативен съд, с която е отхвърлен иска на ПРБ по чл. 336, ал.1 ГПК за поставяне под запрещение на В. А. П.. За да отхвърли иска, въззивният съд е приел от фактическа страна, че В. П. страда от душевна болест- персистиращо налудно разстройство, персекуторна и кверулантна параноя, но не се установявало от доказателствата душевната болест да е довела до невъзможност на ответницата да се грижи за работата си. Същата работила и си осигурявала доходи, ползвала се с уважението и доверието на хората, които се обръщат към нея за попълване на документи. Явила се е пред съда на собствени разноски, устроена е битово и подържала жилището си. Имала добри отношения със сина си и не представлявала опасност за околните. А агресивното и словесно отношение към правозащитните институции не можело да се тълкува като неспособност на П. да се грижи за работите си. В касационната жалба на ПРБ е изразено становище, че съдът не е взел предвид приетата по делото съдебно- психиатрична експертиза, според която ответницата не можела да контролира действията си, поради което решението на съда било необосновано в частта, в която е приета липса на юридическия критерий за недееспособността на П.. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради противоречие с практиката на ВКС по въпросите за необсъждане на заключението на вещото лице и за връзката между медицинския и юридически критерий. Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното ршение е неоснователно, защото съдът е обсъдил заключението на вещото лице, видно от мотивите към решението, и се е съобразил с практиката на ВКС по въпроса за преценката на недееспособността по юридическия критерий- невъзможност на правния субект да се грижи за работите си. С решение №185/10г. на ВКС ІV ГО е прието, че за уважаване на иска за поставяне под запрещение е необходимо наличието както на медицинския, така и на юридическия критерий, а обстоятелството, че ответникът сезира различни институции с искане за признаването му за репресиран и за плащането на значителни парични суми, не може да се квалифицира като невъзможност да се грижи за работите си. С решение №1301/08г. на ВКС V ГО е прието, че кумулативно условие за поставяне на едно лице под запрещение е невъзможността на същото да се грижи за работите си- да разбира предписанията на правните норми и да съобразява поведението си с тях, като преценява последиците от тях. Освен това в понятието се включва и отношението към обществото и съобразяване с обществения ред- лицето да се държи нормално. Обстоятелствата, че едно лице работи, издържа се от получаваното възнаграждение, устроило се е жилищно, защитава правата си пред държавните органи и търси съдействието на неправителствени организации, установяват липсата на юридическия критерий за установяване на недееспособността. Практиката на ВКС ясно определя наличието на юридическият критерий за преценка на недееспособността като необходимо условие за поставяне на едно лице под запрещение, както и че извод за това може да се направи от конкретни ненормални актове от поведението на лицето. Подаването на жалби или искови молби до държавни органи не се квалфицират като такова поведение, което да се включва в понятието невозъможност да се грижи за работите си, а обстоятелствата, че едно лице работи, издържа се от получаваното възнаграждение, устроило се е жилищно, защитава правата си пред държавните органи и търси съдействието на неправителствени организации, установяват липсата на юридическия критерий за недееспособността. В случая въззивният съд изцяло се е съобразил с практиката на ВКС като е установил по делото изброените по- горе обстоятелства, които изключват юридическият критерий за установяване нанедееспособността и същевременно не е установил нито един факт от поведението на ответницата, който да се квалифицира като ненормален, или като невъзможност да се грижи за работите си. Воден от горното, състав на ВКС ІІІ ГО