Решение № 13083 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2014 г.

Решение № 13083 от 4.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2956/2014 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба Кмета на община Стамболийски, чрез пълномощниците му адв. Магдалена Иванова и адв. Надя Делева, срещу Решение № 254 от 27.01.2014 г. постановено по адм. дело № 3476/2013 г. от Административен съд Пловдив. Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Иска отмяна на съдебния акт и решаване на спора по същество с прогласяване на нищожността на оспорваното Решение № 42, взето по Протокол № 6 от 06.07.2005 г. от Общински съвет гр. Стамболийски. Ответната страна - Общински съвет гр. Стамболийски не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалваното решение Административният съд Пловдив е отхвърлил жалбата на Кмета на община Стамболийски съдържаща искане за прогласяване на нищожност на Решение № 42, взето по Протокол № 6 от 06.07.2005 г. от Общински съвет гр. Стамболийски. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение на общинския съвет, касаещо преобразуването на имот - бивша административна сграда (Старата поща), построена през 1938 г., представляваща имот пл. № 1123, кв. 43 по плана на гр. Стамболийски, състоящ се от 285 кв. м, заедно с построената в него масивна сграда на два етажа, актувана с АОбС № 51 от 11.05.1999 г. от публична общинска собственост в частна е постановено на основание на чл. 6, ал. 1 вр. чл. 3, ал. 2 от ЗОбС и при постановяването му не са допуснати особено съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, водещи до неговата нищожност. Решението е правилно и следва да се остави в сила. В чл. 140 от Конституцията на Република България (КРБ), като основан закон е постановено, че общината има право на собственост, която използва в интерес на териториалната общност, а в чл. 138 от същата е прогласено, че общинския съвет е органът на местното самоуправление. Именно общинският съвет, в условията на оперативна самостоятелност, взема решения за придобиване, стопанисване и разпореждане с общинско имущество - т. е. упражнява правата на едноличния собственик (на общината) като правен субект и юридическо лице. Разпореждането със собствеността на общината следва да се извършва при спазване на материално-правните и процесуалните норми, защото това е законовата гаранция, че правомощието на общинския съвет е упражнено съобразно конституционно защитения интерес на общността. По тази причина решенията на общинските съвети подлежат на контрол за законосъобразност, която не накърнява оперативната им самостоятелност. Проверката е гаранция за законосъобразно упражняване на обективното право на управление и разпореждане и затова, че имуществото на общината се използва в интерес на същата, както повелява чл. 140 от Конституцията на Република България. Нормата на чл. 6, ал. 1 от специалния закон - ЗОбС дава правомощие на общинските съвети, имотите и вещите - публична общинска собственост, които са престанали да имат предназначението по чл. 3, ал. 2 от същия закон да се обявяват за частна общинска собственост, т. е. да се променя статута, респ. предназначението на тези имоти. Действително имотите публична общинска собственост подлежат на специален режим на управление и разпореждане, а законовите норми които ги регулират поставят тези имоти под особена закрила, но е вярно и това, че именно общинските съвети могат да преценяват дали са налице предпоставките на чл. 6, ал. 1 ЗОбС. От представените по делото доказателства се установява, че в конкретния случай са били спазени всички изисквания при взимане на оспореното решение от общинския съвет - внесено е с докладна записка от кмета на общината; съгласувано е с постоянните комисии; прието е на сесия на общинския съвет при съответния кворум и с изискуемото по закон мнозинство от 2/3 от общия брой съветници. Следователно, не е нарушена процедурата по приемане на Решение № 42. Неоснователно е и твърдението, че е налице порок във формата, тъй като не били изложени фактическите обстоятелства, кореспондиращи на посоченото правно основание. Както отбелязва в пледоарията си процесуалният представител на Върховната административна прокуратура "в докладната записка на кмета на общината изрично е включен мотив, че имотът не изпълнява предназначението си на публична общинска собственост, посочени са фактическите съображения за това и се предлага решението да се вземе поради промяната на предназначението. Изброяването на тези черти на предложението за решение, както и съдържанието на изказванията" обосновават извод, че е налице формирана воля по въпроса, поставен на обсъждане от колективния орган. Липсата на мотиви в самото решение го опорочава, защото страните не могат да се запознаят със съображенията на административния орган и да организират по подходящ начин защитата си, но нарушението не е особено съществено и не води до порока нищожност на административния акт, тъй като в случая мотивите на административния орган се намират в докладната записка на кмета и това дава възможност на страните да се запознаят с тях, както и на съда възможност да упражни контрол за законосъобразност. При тази установеност от фактическа страна и при наличните доказателства по делото правните изводи на решаващия съд са формулирани при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно и като такова ще следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение