Определение № 38 от 28.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2878/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 вр. с чл.248 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Приста Ойл Холдинг“ ЕАД – гр.София, представлявано от адв.Л. Т., срещу въззивно определение № 5247/10.03.2020 г., постановено по възз. гр. д. № 5193/2019 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молбата на страната за изменение на въззивното решение в частта за разноските. Жалбоподателят е изложил доводи за незаконосъобразност на определението, като сочи, че въззивният съд неправилно е определил размера на минимално дължимото адвокатско възнаграждение, че е необоснована преценката му за фактическата и правна сложност на делото и за наличието на предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение. Ответната страна по частната жалба - Е. В. Д. не е представила писмен отговор. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа частната жалба и провери обжалваното определение, намира следното: Въззивният съд е приел, че претендираните от ответника по трудовия спор разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 3 000 лв. (с ДДС) са прекомерни с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото и обема на извършените процесуални действия във въззивното производство. Посочил е, че при съединени за общо разглеждане искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ размера на минималното адвокатско възнаграждение се определя съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ и в случая то възлиза на сумата 1 532.84 лв. Прието е още, че възражението на насрещната страна за прекомерност на адвокатското възнаграждение е основателно и размерът му следва да се намали до сумата 1 650 лв. (с ДДС), която е присъдена с въззивното решение. По тези съображения е счел, че молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е неоснователна и я оставил без уважение. Определението е неправилно. В практиката на ВКС (вж. - определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г., III г.о., определение № 821/ 23.12.2015 г. по гр. д. 5438/2015 г., IV г. о., определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г., IV г. о., определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г., III г.о., определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV г. о. и др.) безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва: на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ - общо една минималната месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ съобразно материалния интерес. От това следва, че в случая, за двата иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ минималното възнаграждение е в размер на 560 лв. (МРЗ към 2019 г. - датата на сключване на договора за процесуално представителство и защита пред въззивната инстанция), а за оценяемия иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ – размерът е 1 277.37 лв., изчислен съгласно правилото по чл.7, ал.2, т.4 от Наредбата, или общо минималният размер на възнаграждението е 1 837.37 лв. Съгласно § 2 а от ДР на Наредба № 1/2004 г., за регистрираните по ЗДДС адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. В случая, с включването на дължимия ДДС, минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на сумата 2 204.84 лв. Предвид изложеното, правилно е прието, че са налице предпоставки за намаляване на адвокатското възнаграждение, тъй като спорът не е с фактическа и правна сложност, но неправилно въззивният съд е изчислил размера, до който да се редуцира. Поради това, обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата на страната по чл.248 ГПК е неправилно и следва да се отмени, като се допусне изменение на въззивното решение в частта за разноските за въззивната инстанция и на жалбоподателя да се присъди сумата 2 204.84 лв. с ДДС. Доводите, че не са налице условията по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на възнаграждението са неоснователни. Предвиденият в закона ред за намаляване на адвокатското възнаграждение не рефлектира в договорните отношения между адвокат и клиент, а е израз само на основното начало в гражданския процес за социална справедливост и достъп до правосъдие (вж. в т.см. - мотиви по т.3 от ТР № 6/2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС). Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение