Определение № 2445 от 12.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2841/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК като е образувано по повод на частна жалба с вх. № 11 468/01.07.2024 година, подадена от И. К. З., против определение № 2866/10.06.2024 година на Върховния касационен съд, ГК, ІІІ г. о., постановено по гр. д. № 2162//2024 година. С обжалваното определение е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от И. К. З. молба за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК на определение № 826/01.04.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 572/2024 година и на потвърденото с него определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година, като е прекратено производството по гр. д. 2162/2024 година по описа на ВКС, ГК, ІІІ г. о. В частната жалба се излагат доводи за това, че определението е неправилно като е поискана отмяната му като делото се върне на предишния състав на ВКС за произнасяне по подадената молба за отмяна на горепосочените определения на Софийския апелативен съд и Софийски градски съд. И. К. З. е била уведомена за обжалваното определение на 24.06.2024 година, а подадената от нея частна жалба е с вх. № 11 468/01.07.2024 година. Поради това жалбата е подадена в предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК. Поради това частната жалба е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: С молба вх. № 13492/01.08.2024 година И. К. З. е поискала съдебният състав по ч. гр. д. № 2841/2024 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. да се отведе на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК. Като причина за това се изтъква, че съдията докладчик по делото е бил такъв и по друго дело, по което З. е била страна, по което дело тогавашния председател на състава съдия Б. бил излъган да се подпише върху подменен акт, чрез което било ограничено правото й на защита. Интерес от делото, по което било осъществено това поведение имали лица, които били от кръга около „Нотариуса“. При тези обстоятелства, когато съдията обслужвал интересите на лица от този кръг, няма как да се очаквало, че делото ще бъдело разгледано обективно и да бъдело решено правилно. От тези твърдения е видно, че искането за отвод се обосновава с несъгласие на страната с резултата от предишно производство водено от страната, за което няма данни да има каквато и да е връзка с настоящето производство. Само по себе си това не съгласие не обосновава наличието на основание за отвод на съдебния състав по реда на чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК и при липса на други доказателства искането следва да бъде оставено без уважение, а частната жалба да бъде разгледана. При постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС, ГК, ІІІ г. о. е приел, че производството за отмяна е било образувано по подадена от И. К. З. молба с вх. № 38 429/03.04.2024 година, с която се искала отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 5 от ГПК (съгласно уточнения направени с молба вх. № 50 380/30.04.2024 година) на определение № 826/01.04.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 572/2024 година и на потвърденото с него определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година. С последното по реда на чл. 248 от ГПК било изменено определение № 147 24/05.12.2022 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав като И. К. З. била осъдена да заплати на Ц. Д. П. разноски в размер на 1200.00 лева В случая молбата била подадена срещу постановени в производство по чл. 248 ГПК определения за допълване на определение № 14 724/05.12.2022 година в частта му за разноските. С посоченото определение съставът на Софийски градски съд бил прекратил производството по гр. д. № 4988/2022 година по описа на съда поради оттегляне на иска. С молба от 06.12.2023 година Ц. Д. П. била направила искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, което било уважено с определение № 905/22.01.2023 година. Последното по реда на инстанционния контрол било потвърдено с определение № 826/01.04.2024 година на Софийския апелативен съд, гражданско отделение, 14-ти състав, постановено по ч. гр. д. № 572/2024 година. Производството по чл. 303–чл. 309 ГПК било извънинстанционно производство за контрол по отношение на неправилни съдебни решения. Извънредният характер на производството произтичал от относимостта му единствено към влезли в сила решения, както и от необходимостта за защита срещу тяхната неправилност в ограничен брой случай, изчерпателно изброени и лимитативно въведени. Атакуваните с молбата определения не попадали сред категорията съдебни актове, които подлежали на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. Производството по отмяна било извънреден способ, който целял да преодолее формираната сила на пресъдено нещо, поради което бил приложим не за всички категории съдебни актове, ползващи се със стабилитет поради неоттегляемост, а само за онези, формиращи сила на пресъдено нещо. В т. 6 на ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. д. № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС било изяснено кои съдебни актове подлежали на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК-такива били влезлите в сила решения, ползващи се със силата на пресъдено нещо и определенията за прекратяване на производството при направен отказ от иска. Като извънредно процесуално средство за съдебен контрол на неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, отмяната не можела да се приложи по отношение на други съдебни актове, за които след изчерпване на редовния процесуален ред не съществувал друг път за защита, именно поради ограничения обхват на съдебните актове, подлежащи на извънинстанционен съдебен контрол. По тези съображения следвало да се приеме, че атакуваните определения не подлежали на отмяна, тъй като били изключени от приложното поле на чл. 303 и чл. 304 ГПК, и подадената молба за отмяна като недопустима, следвало да бъде оставена без разглеждане. Изводите на състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о. относно недопустимостта на подадената от И. К. З. молба за отмяна на определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година и потвърденото с него определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година се споделят от настоящия съдебен състав. Случаите когато производството по отмяна е приложимо са конкретизирани в т. 1 и т. 2 от ППВС № 2/29.09.1977 година, което е запазило действието си и след влизането в сила на настоящия ГПК. Съгласно тези задължителни указания на отмяна подлежат влезлите в сила решения на съдилищата и на особените юрисдикции, освен ако за последните не е предвиден друг ред за изменянето или отменянето им. Освен това, за да подлежат на отмяна, тези актове трябва да се ползват със сила на пресъдено нещо, поради което разрешените с тях спорни въпроси да не могат да бъдат пререшавани. Не подлежат на отмяна съдебните актове, за които е предвиден друг ред за защита. Въз основа на тези правила в т. 6 от ТР № 7/31.07.2017 година, постановено по тълк. дело № 7/2014 година на ОСГТК на ВКС е прието, че не подлежат на отмяна по чл. 307 от ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иск. От това следва, че останалите преграждащи хода на делото определения, а също така и тези по движението му не могат да бъдат предмет на отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК. В случая двете определения, чиято отмяна се иска не се ползват със сила на пресъдено нещо и сами по себе си нямат характера на преграждащо по-нататъшното развитие на делото. Такъв характер има допълваното с тях определение № 14 734/05.12.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година, доколкото с него се прекратява производството по делото. Същото обаче не е такова за прекратяване на делото поради отказ от иска, а поради оттеглянето му. Затова тъй като с него не се разрешава правен спор между страните и искът винаги може да бъде предявен отново, това определение не поражда сила на пресъдено нещо.. С оглед на това определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година и потвърденото с него определение № 905/22.01.2023 година на Софийски градски съд, І-во гражданско отделение, 2-ри състав, постановено по гр. д. № 4988/2022 година не могат да бъдат предмет на производство по отмяна по чл. 303 и следващите от ГПК, поради което подадената от И. К. З. молба за това се явява недопустима и правилно е била оставена без разглеждане от състава на ВКС, ГК, ІІІ г. о., чието определение трябва да бъде потвърдено. В случая е неоснователно позоваването на т. 1 от ТР № 5/12.08.2018 година, постановено по тълк. д. № 5/2015 година на ОСГТК на ВКС., доколкото в нея е посочено, че такива определения подлежат на касационно обжалване, ако на такова биха подлежали постановените по делото решения. Това обаче не означава, че същите подлежат автоматично и на отмяна по реда на чл. 303 и следващите от ГПК, тъй като не всички актове, които подлежат на касационно обжалване са такива подлежащи и на отмяна. Отмяната е производство различно от производството по касационно обжалване, поради което е приложима само за онези актове, за които са налице предвидените за това в закона предпоставки. Затова е възможно съдебни актове, които евентуално подлежат на касационно обжалване, да не подлежат на отмяна както е в конкретния случай. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение