Определение № 154 от 01.10.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2722/2020 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 71523 от 24.07.2020 г. на Р. П. В., против определение № 1634 от 6.07.2020 г., постановено по ч.гр.д. № 1340 по описа за 2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е прекратено частното производство, образувано по молба-жалба на Р. П. В. с вх.№ 1185 от 10.02.2020 г. като недопустимо. Частна жалба е процесуално допустима – насочена е срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл.274, ал.1, т.1 ГПК, подадена е от надлежна страна с правен интерес да атакува постановеното определение и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият състав съобрази следното: Апелативният съд е разгледал молба-жалба на Р. В., в която се иска възобновяване на делбено дело № 39/1964 г. и се иска защита на правото на собственост на ищеца и на правата му като наследник. Констатирал е, че Районен съд-Костинброд е бил сезиран с искова молба на Р. В., по която е образувано гр.д. № 1196/2017 г, което дело е прекратено с определение на съда от 25.01.2018 г. Това определение е потвърдено от Софийски окръжен съд с определение от 27.04.2017 г. по ч.гр.д. № 216/2018 г. По същото дело Софийски окръжен съд с определение от 14.06.2018 г. е предоставил на ищеца правна помощ и като негов процесуален представител е назначена адвокат И.. Против определението от 27.04.2018 г., с което е потвърдено прекратяването на производството по предявения иск от Р. В., ищецът е депозирал частна жалба с вх. № 4029/23.05.2018 г., която е оставена без движение. Дадените указания от съда са съобщени на Р. В., чрез адвокат И. на 16.10.2018 г. С разпореждане 1042 от 31.10.2018 г. Софийски окръжен съд е върнал тази частна жалба. С определение № 449/17.04.2019 г., постановено по гр.д. № 77/2019г СОС е върнал частната жалба с вх. № 212/11.01.2019 г. срещу разпореждането от 31.10.2018 г. по гр.д. № 216/2018 г., поради просрочие. Съобщение до Р. В. за връщането на частната жалба е връчено на 19.04.2019 г., лично и редовно. С молба от 24.04.2019 г. Р. В. е поискал от съда да му бъде предоставена правна помощ. След дадени указания от съда с молба от 22.05.2019 г. същият е уточнил, че обжалва всяко определение, което възпрепятства по-нататъшния ход на делото. С жалба от 29.08.2019 г. Р. В. заявява, че е пропуснат срока за подаване на документи /против разпореждането от 31.10.2018 г. /поради заболяване на адвокат И. и моли да бъде възстановен пропуснатия срок и да му бъде назначен нов адвокат. С определение от 27.01.2020 г. по ч.гр.д. № 77/2019 г. Софийски окръжен съд е оставил без разглеждане молба вх.№ 7268/29.08.2019г за възстановяване на пропуснат срок и е оставил без уважение молбата за предоставяне на правна помощ. С последно депозираната молба-жалба Р. В. иска възобновяване на делбено дело № 39/64г., да бъде възстановено правото му на собственост и да бъдат отменени всички решения преграждащи пътя на делбата. След дадени указания от съда да уточни обжалвания акт Р. В. с молба от 05.03.2020 г. е посочил, че иска образуването на ново дело за делба с участието на всички наследници. Назначеният за предоставящ правна помощ на Р. В. адвокат И. след описване на хронологията на делото заявява, че не може да уточни обжалвания акт, тъй като акт, предмет на жалбата липсва. При тези констатации Апелативният съд е направил извод, че частната жалба е нередовна, тъй като не отговаря на изискванията на чл.275, ал.2 вр. чл.260 ГПК и след дадените указания от съда тази нередовност не е отстранена. Счел е, че липсва уточнен предмет на обжалване с частна жалба и такъв не се установява и след дадената възможност на жалбоподателя да уточни какво обжалва. Предметът на обжалване следва да бъде изрично посочен от жалбоподателя, като същият не е длъжен да излага основания за обжалването си. Съдът няма право или задължение да търси обжалваемия акт с оглед защитата на интереса на жалбоподателя. Жалбоподателят следва да посочи кой акт обжалва. Такъв обжалваем акт по делото не се установява. В своите жалби ищецът не сочи конкретен акт по делото, който следва да бъде отменен, дори и след дадените му указания за това. По тези съображения делото е прекратено, поради липса на обжалваем акт и недопустимост на жалбата. Атакуваното определение е правилно. Съгласно принципът по чл.6 ГПК съдебните производства започват по молба на заинтересованото лице и предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Именно затова процесуалният закон въвежда и формални реквизити на частна жалба, един от които е посочване на обжалваемия акт /чл.275, ал.2 вр. чл.260, т.2 ГПК. В настоящият случай от твърденията в сезиращата Апелативен съд-София молба-жалба /за стопиране хода на делото за делба, с което е нарушено правото на наследяване и собственост, гарантирано от конституцията, закона и държавата/ и заявените искания /да се възобнови делбено дело № 39 от 1964 г. на Софийски селски съд, да се възстанови правото на собственост и наследяване според закона, да се отменят всички решения и определения, преграждащи по-нататъшния ход на делото за делба, да се образува производство по открито новооткрито наследство по смисъла на чл.91а ЗН, да се допусне производство по делба/ не би могъл да бъде идентифициран атакуван по делото съдебен акт, като се има предвид и че исковете в първоинстанционното производство са квалифицирани от съда по чл.11, ал.2 ЗСПЗЗ и чл.13, ал.2 ЗВСГЗГФ и делото е прекратено, поради предявяването им след изтичането на определените в законите срокове. Неоснователен е довода на жалбоподателя, че е следвало да му бъде назначен нов служебен защитник. Адвокат И. е заявила, че не е в състояние да изпълни указанията на съда и да посочи кой е обжалваемия пред Апелативния съд акт и че не е в състояние да съдейства на Р. В. за упражняване на процесуалните му права по делото /тъй като е определена да осъществява правна помощ едва през октомври 2018 г. и ако имаше акт, който би могла да обжалва би си свършила професионално работата/, но не е искала да бъде освободена като служебен защитни, нито за съда е съществувало основание да иска замяната й на основание чл.26, ал.5 ЗПП. В обобщение извода на Апелативния съд, че от една страна частната жалба е нередовна, а от друга страна – че образуваното пред него производство е без предмет, е правилен и атакуваното определение следва да бъде потвърдено. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение