Определение № 1162 от 03.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 475/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по три частни жалби, две от които с идентично съдържание, като първата от тях - частна жалба с вх. № 17914/15.07.2025 г. по описа на Административен съд София – град (АССГ) е подадена от сдружение "Гражданска инициатива за обществен релсов транспорт", град София /ГИОГТ или Сдружението/, представлявано от Д. А. В., чрез адвокат Л. Костадинов. Втората частна жалба с вх. № 18206/18.07.2025 г. по описа на АССГ е подадена от Н. В. В., гр. София, срещу определение № 22003 от 26.06.2025 г. постановено по административно дело № 6611/2025 г. на АССГ, второ отделение, 76 състав, с което е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението срещу решение № 395 по Протокол № 40 от 12.06.2025 г. на Столичен общински съвет, с което се приема "Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2025 г. вх. № 8982/10.03.2022 г.", оставено е без разглеждане искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на същото решение на Столичния общински съвет и производството по делото е прекратено. С частните жалби се иска прогласяване на нищожност, а в условията на евентуалност - за незаконосъобразност. По двете частни жалби се иска обезсилването на първоинстанционното решение, съответно неговата отмяна без конкретно посочени съображения в подкрепа на наведените отменителни основания. Не претендират разноски. По делото е постъпила и трета частна жалба с вх.№ 29809/28.11.2025 г. по описа на АССГ, подадена от Н. В. В., гр. София, срещу определение № 32628 от 06.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6611/2025 г. на АССГ, второ отделение, 76 състав, с което е отхвърлено искането му да бъде освободен от заплащане на държавна такса за разглеждане на частната му касационна жалба срещу Определение №22003 от 26.06.2025 г. по адм. дело № 6611/2025 г. на АССГ и е отхвърлено искането му за предоставяне на безплатна правна помощ. Частният жалбоподател иска обезсилването на първоинстанционното решение, съответно неговата отмяна без конкретно посочени доводи по наведените отменителни основания. Ответната страна не изразява становище по частните жалби. Върховният административен съд (ВАС), състав на Четвърто отделение, при извършената служебно проверка на атакуваните определения и предвид наведените в частните жалби доводи, приема за установено следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е било Решение № 395 по Протокол № 40 от 12.06.2025 г. на Столичен общински съвет, с което се приема "Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2025 г.". От данните по делото се установява, че с обжалваното определение № 22003/26.06.2025 г., по адм. дело № 6611/2025 г. на Административен съд София – град, са оставени без разглеждане жалбите на ГИОГТ и на Н. В. В. срещу решението на Столичния общински съвет, оставено е без разглеждане искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на решение № 395 по Протокол № 40 от 12.06.2025 г. на Столичен общински съвет и производството по делото е прекратено. Това определение е било обжалвано от "Гражданска инициатива за обществен релсов транспорт", град София с частна жалба с вх. № 17914/15.07.2025 г. на АССГ пред Върховния административен съд, както и от Н. В. В. с частна жалба вх. № 18206/18.07.2025 г. по описа на АССГ. С разпореждане №25253 от 24.07.2025 г. по адм. дело № 6611/2025 г. на АССГ, съдът след проверка на редовността и допустимостта на постъпилите частни жалби по реда на чл. 213а, ал. 1 АПК е констатирал, че частните не отговарят на изискванията на чл. 212, ал. 1, т.4 и ал. 2 и чл.213, т. 1 и т.3 АПК, оставил е без движение частните жалби и е дал указания на всеки от жалбоподателите да отстрани констатираните от съда нередовности в седемдневен срок. Разпореждането е връчено на Сдружението на 24.09.2025 г., което с молба от 01.10.2025г. е изложило подробни съображения за наличието на пряк, личен правен интерес от оспорване на издадения административен акт и е представило доказателства за отстраняване на нередовностите на частната жалба по чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т.1 и т.3 АПК. Другият жалбоподател Н. В. В. е уведомен за постановеното разпореждане №25253 от 24.07.2025 г. по адм. дело № 6611/2025 г. на АССГ със съобщение връчено по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК след посещение на адреса на жалбоподателя от служител на съда на 28.07.2025 г., на 03.08.02025 г. и на 06.08.2025 г., и залепване на уведомление на входната врата на адреса на жалбоподателя на 08.08.2025г., в което е посочено, че документите или книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в едноседмичен срок. Документите са връчени с изтичането на срока за получаването им от канцеларията на съда – на 15.08.2025 г. Жалбата не е приподписана от адвокат и не са представени доказателства, че следващата се държавна такса е заплатена, в който смисъл са били указанията на съда. В срока за обжалване жалбоподателят направил искане за освобождаване от държавна такса и искане за предоставяне на правна помощ с молба по делото от 25.08.2025 г. С разпореждане № 28156 от 25.08.2025 г. по делото, съдът е предоставил възможност на жалбоподателя Н. В. В. да приложи доказателства, с които да подкрепи искането си за освобождаване от държавна такса с оглед твърдените от него обстоятелствата по чл. 83, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ. жалбоподател Разпореждането е връчено на Н. В. В. по реда на чл. 18а, ал. 9 АПК след посещение на адреса на жалбоподателя от служител на съда на 27.08.2025 г., на 29.08.2025 г. и на 18.09.2025 г., и залепване на уведомление на входната врата на адреса на жалбоподателя на 18.09.2025г., в което е посочено, че документите или книжата са оставени в канцеларията на съда и могат да бъдат получени в едноседмичен срок. С допълнителна молба по делото от 02.10.2025 г., в подкрепа на искането си за предоставяне на правна помощ, жалбоподателят е представил декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК, относно доходите, имущественото състояние на лицето, семейното положение, здравословното му състояние, и трудовата му заетост.. Видно от декларираното, притежаваното от жалбоподателя имущество включва Ѕ идеални части от жилищен имот в гр. София 107 кв.м., и недвижими имоти, за които не са посочени данни за местонахождение, представляващи: жилищен имот в съсобственост 87 кв.м., идеални части от земеделска земя 14 000 кв.м. и поземлен имот 414 кв.м. С определение №32628 от 06.10.2025 г. по същото адм. дело № 6611/2025 г. на АССГ, съдът е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса за касационно обжалване и за предоставяне на безплатна правна помощ с мотиви, че не са налице предпоставките за това. На жалбоподателя са дадени указания за представяне на доказателства съгласно чл. 212, ал. 2 и чл. 213, т. 3 АПК, като изрично е постановено, че при неизпълнение на указанията, частната жалба ще бъде върната. Определението е връчено на жалбоподателя по реда на чл. 18а, ал. 9 от АПК след посещение на адреса на жалбоподателя от служител на съда на 07.10.2025 г., на 26.10.2025 г. и на 07.11.2025 г., и залепване на уведомление на входната врата на жалбоподателя за получаване на съдебните книжа от канцеларията на съда в едноседмичен срок от 14.11.2025г. Книжата не са потърсени в канцеларията на съда до изтичането на този срок 25.11.2025 г., като с частна жалба вх.№ 29809/28.11.2025 г. по описа на АССГ, определението е обжалвано от Н. В. В. с искане да бъде обявено за нищожно, евентуално да бъде отменено като незаконосъобразно без да излага конкретни доводи по наведените основания. Настоящият състав на Върховния административен съд, Четвърто отделение, намира и трите частни жалби за процесуално допустими като подадени срещу подлежащи на обжалване определения съгласно чл. 229, ал. 1, т.1 АПК. Разгледани по същество частните жалби са неоснователни, по следните съображения: С обжалваното определение №32628 от 06.10.2025 г., съдът е отхвърлил искането за освобождаване от държавна такса за касационно обжалване и за предоставяне на безплатна правна помощ. Определението е обосновано, правилно и законосъобразно. Според чл. 23, ал. 2 ЗПП и чл. 227а, ал. 2 АПК правна помощ и освобождаване от държавна такса по административни дела се допускат само ако жалбоподателят докаже, че няма достатъчно средства да ги заплати. В разглеждания случай съдът установява, че жалбоподателят е платил държавни такси по други дела и не представя конкретни аргументи за безплатна правна помощ. С оглед декларираното от жалбоподателя собствено имущество включващо недвижими имоти и идеални части от такива имоти и като е съобразил служебно известните факти и обстоятелства за образувани множество съдебни производства по жалби на оспорващия, по които е заплатил дължимите държавни такси, съдът правилно е приел, че не са налице условията по чл. 227а, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК и чл. 23 от Закона за правната помощ (ЗПП), тъй като жалбоподателят разполага с достатъчно средства да заплати адвокатски хонорар и държавна такса. В тази връзка направения извод, че жалбоподателят разполага с нужните средства и условията за освобождаване не са налице е правилен. Обосновано и при правилно приложение на закона е прието в обжалваното определение, че отправеното искане е неоснователно. Предвид липсата на едно от кумулативно предвидените условия по чл. 23, ал. 2 АПК за упражняване на правото по чл. 21, т.3 от ЗПП, искането на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ правилно е оставено без уважение. Поради изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. С обжалваното определение № 22003 от 26.06.2025 г. постановено по административно дело № 6611/2025 г. на АССГ, второ отделение, 76 състав, е оставена без разглеждане жалбата на Сдружението срещу решение № 395 по Протокол № 40 от 12.06.2025 г. на Столичен общински съвет, с което се приема "Програма за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост на Столична община за 2025 г. вх. № 8982/10.03.2022 г.", оставено е без разглеждане искането за спиране на допуснатото предварително изпълнение на същото решение на Столичния общински съвет и производството по делото е прекратено. За да постанови съдебния акт, първоинстанционният съд е приел, че жалбите са процесуално недопустими на основание чл. 159, ал.4 АПК, тъй като жалбоподателите не са обосновали и не са доказали съществуването на пряк личен и непосредствен интерес от отмяна на оспореното решение. Първоинстанционният съд правилно е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и правилно е приел, че за жалбоподателите не е налице правен интерес, тъй като изпълнението на акта не засяга поотделно пряко и непосредствено правата и законните им интереси и не оказва непосредствено неблагоприятно въздействие върху правната сфера на всеки от жалбоподателите, разглеждана като съвкупност от права и задължения за всеки един от тях. Прието е още, че искането за спиране на принудително изпълнение е неоснователно и недоказано предвид липсата на убедителни доказателства, от които да е видно, че от изпълнението биха настъпили значителни или труднопоправими вреди, които да са в пряка връзка и да произтичат от допуснатото предварително изпълнение. Съдът е приел, че Столичният общински съвет е мотивирал необходимостта от предварително изпълнение за защита на важни интереси и предотвратяване на значителна вреда при забавяне. Определението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, налагащи отмяната му. Настоящият състав споделя развитите в обжалваното определение съображения за липса на правен интерес за всеки от жалбоподателите, да оспорва издаденото решение Столичния общински съвет. Решенията на общинския съвет подлежат на съдебен контрол, съгласно нормата на чл. 45, ал. 3 Закона за местно самоуправление и местна администрация (ЗМСМА), като правото на граждани и/или организации да ги оспорват е в съответствие с общата клауза за съдебно обжалване на административните актове, прогласена в нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ), както и в чл. 15, и чл. 147, ал. 1 АПК, които определят обжалваемост на всички административни актове, но при условие че обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК административният акт подлежи на оспорване от граждани и организации, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него, както и от тези, за които актът поражда задължения. Разпоредбата има общ характер, поради което наличието на правен интерес следва да се установи въз основа на прякото и непосредствено засягане на правната сфера на жалбоподателя от оспорвания административен акт. Съдържанието на понятието „засягане“ е разяснено от Конституционния съд в Тълкувателно решение № 21/1995 г., в което е прието, че административният акт засяга граждани, юридически лица и организации по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Това обективно нарушаване или застрашаване на субективни права или законни интереси представлява материалноправното основание за включването на акта в кръга на подлежащите на съдебен контрол, както и за наличието на процесуалноправен интерес от неговото обжалване. Поради това е недопустимо оспорване от лице, чиито права или законни интереси не са пряко и непосредствено нарушени или застрашени от административния акт. Правният интерес трябва да е налице в хода на целия съдебен процес и следва да бъде доказан във всеки конкретен случай, а доказателствената тежест се носи от оспорващия. Според Конституционния съд във всички случаи при съдебно обжалване на актове на изпълнителната власт от страна на граждани и юридически лица интересът следва да се обосновава. Това произтича от изискването за правна сигурност, което е основен компонент на принципа за правовата държава (Решение № 5/2007 г. по к. д. №11/2006г.). В конкретния случай жалбоподателите не излагат никакви съображения с оглед неблагоприятна промяна произтичаща от действието на оспорения административен акт, в следствие на която да се отнемат, изменят или ограничават техни права и законни интереси или да се създават задължения. Нито един от жалбоподателите не е адресат на оспореното решение и с това решение не се засягат лични правно защитени права и интереси на оспорващия. Правният ефект на акта не засяга правната им сфера, което обуславя извода за липса на правен интерес от оспорване на акта. При това положение и доколкото спрямо всеки от жалбоподателите не се установява пряк и непосредствен личен интерес от търсената съдебна защита (по аргумент от чл. 15, ал. 1 АПК), съдебното производство подлежи на прекратяване поради недопустимост. Съгласно чл. 166, ал. 2 АПК, когато административният орган е допуснал предварително изпълнение на административния акт и същото е влязло в сила, съдът по искане на оспорващия може да спре изпълнението му, ако то би могло да причини на молителя значителна или трудно поправима вреда. Предпоставките, при които административният орган може да допусне предварително изпълнение са посочени в чл. 60, ал. 1 АПК - случаите когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси както и при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта. В този случай предварителното изпълнение е мотивирано от административния орган съгласно една от хипотезите на чл. 60 АПК, а именно – когато се налага с оглед защитата на особено важни обществени интереси, свързани с отчуждаването на имоти, като забавянето би могло да осуети изпълнението на административния акт и да доведе до значителни или труднопоправими вреди. Съдът е посочил аргументи, основани на приложимото право и фактите по делото, които доказват липсата на предпоставки за спиране на допуснатото предварително изпълнение. Искането за спиране е неаргументирано и липсват доказателства за настъпването от изпълнението на реални вреди за жалбоподателите. Настъпването на реални, значителни и трудно поправими вреди, които да са основание за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповедта, следва освен да се заяви и докаже от жалбоподателя. В случая липсват каквито и да било доказателства, от които да е видно, че от изпълнението на оспореното решение могат да настъпят значителни или трудно поправими вреди за жалбоподателя. Съответно не е доказано наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед се явява недоказано. Предвид така установеното настоящият състав намира, че определение № 22003 от 26.06.2025 г. постановено по административно дело № 6611/2025 г. на АССГ, второ отделение, 76 състав е правилно и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение