Определение № 269 от 22.08.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2612/2015 г.

С молба от 25.05.2016 година (подадена чрез Районен съд Пловдив и намираща се по гр. д. № 2390/2013 година по описа на същия съд) [фирма] [населено място] е поискало да бъде изменено решение № 416/11.05.2016 година, постановено по гр. д. № 2612/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в частта му, за разноските и по конкретно в частта му, с която е определена дължимата се от дружеството държавна такса по чл. 78, ал. 6 от ГПК и за присъдените по чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски за вещо лице пред първата инстанция. Ответниците по молбата Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А. не са подали отговор на същата като не са изразили становище по допустимостта и основателността й. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: С решение № 416/11.05.2016 година, постановено по гр. д. № 2612/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. съдът се е произнесъл окончателно по предявените от Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А. срещу [фирма] [населено място] искове с правно основание чл. 200 от КТ. В резултат на това произнасяне предявените искове по чл. 200 от КТ са уважени за общата сума от 59 000.00 лева. Тъй като Г. А. А., С. В. Г. и М. В. А. са били освободени от внасянето на държавна такса по предявените искове с правно основание чл. 200 от КТ, то по силата на чл. 78, ал. 6 от ГПК същата е трябвало да бъде заплатена от [фирма] [населено място]. Определен върху сумата от 59 000.00 лева размерът на дължимата се държавна такса е 2360.00 лева. С решение № 2680/26.06.2014 година на Районен съд Пловдив, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2390/2013 година [фирма] [населено място] е било осъдено да заплати по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса в размер на 8340.00 лева. Първоинстанционното решение в тази му част е потвърдено с решение № 52/09.01.2015 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 година. Впоследствие с решение № 416/11.05.2016 година, постановено по гр. д. № 2612/2015 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. така посочените решения са отменени в частта им за държавната такса за сумата от 4800.00 лева, като [фирма] [населено място] е останало задължено за сумата от 3540.00 лева. Тази сума обаче е повече от действително дължимата се държавна такса, като я надвишава със сумата от 1180.00 лева. С оглед на това постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 година следа да бъде изменено в частта му, с която съдът се е произнесъл по задължението по чл. 78, ал. 6 от ГПК, която част има характера на определение, като решение № 52/09.01.2015 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 година се отмени в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Пловдив държавна такса над сумата от 2360.00 лева. С решение № 52/09.01.2015 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 година е потвърдено първоинстанционното решение № 2680/26.06.2014 година на Районен съд Пловдив, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 2390/2013 година в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Пловдив направените по делото разноски от бюджета на съда за възнаграждение на вещо лице в размер на 90.00 лева. Така присъдената сума представлява пълния размер на изплатеното от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице. По силата на чл. 78, ал. 6 във връзка с чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК обаче [фирма] [населено място] дължи тази сума само съобразно уважената част от исковете по чл. 200 от КТ, която е в размер на 59 000.00 лева. Общата цена на предявените искове по чл. 200 от КТ е в размер на 240 000.00 лева. Затова определено съобразно съотношението между уважената част от исковете и общия размер на предявените искове [фирма] [населено място] дължи сумата от 22.13 лева, което е с 67.87 лева по-малко от определеното от състава н Районен съд Пловдив. С оглед на това постановеното по делото решение № 416/11.05.2016 година следа да бъде изменено в частта му, с която съдът се е произнесъл по задължението по чл. 78, ал. 6 от ГПК, която част има характера на определение, като решение № 52/09.01.2015 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 3085/2014 година се отмени в частта му, с която [фирма] [населено място] е осъдено да заплати по сметка на Районен съд Пловдив разноски за възнаграждение на вещо лице над сумата от 22.37 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение