Решение № 2314 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2018 г.

Решение № 2314 от 18.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9917/2018 г., VIII о., докладчик председателят Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 от ДОПК и чл. 208 и сл. от АПК. Касаторът "Племакс" ЕООД- в ликвидация моли да бъде отменено решение № 3652/01.06.2018 г. по адм. д. № 12817/2017 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № Р-22002216007750-091-001/8.08.2017 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения по ЗДДС за м. 1, 10 и 12.2013 г. и м. 1.2014 г. с лихви като неправилно. Поддържа, че РА е нищожен в частта, с която са определени задължения по ЗДДС за м. 1 и 10.2013 г. и м. 1.2014 г. поради наличие на влязъл в сила РА № Р-22002315010870-091-001/19.07.2016 г. на ТД на НАП-София за същите данъчни периоди. Поддържа и неправилност на РА поради допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли РА да бъде обявен за нищожен в частта, с която са определени задължения за м. 1 и 10.2013 г. и м. 1.2014 г. или РА да бъде отменен изцяло за м. 1 и 10.2013 г. и частично за м. 12.2013 г. и м. 1.2014 г. като му бъдат присъдени разноски. Поддържа, че неправилно са изчислени разноските от АССГ. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № Р-22002216007750-091-001/8.08.2017 г. на ТД на НАП-София в частта за определени задължения по ЗДДС за м. 1, 10 и 12.2013 г. и м. 1.2014 г. общо 4854, 30 лв с лихви, определени след проведена по чл. 122 и сл. от ДОПК ревизия поради наличие на основание по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК – данни за укрити приходи. В решението е поправена очевидна фактическа грешка на основание чл. 175, ал. 1 и 2 от АПК с решение № 4811/13.07.2018 г. по същото дело, като начисленият ДДС е посочено да се чете: 4607, 91 лв. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице в РА. Обсъдил е възраженията и доводите на ревизираното лице, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилни изводи за тяхната неоснователност, които се споделят напълно от настоящата инстанция и не следва да бъдат повтаряни. С първият РА № Р-22002315010870-091-001/19.07.2016 г. на ТД на НАП-София са определени задължения по ЗДДС за периода м. 2.2012 г. – м. 11.2015 г. след проведена ревизия по общия ред, при която са установени неосчетоводени фактури за получени стоки и неотчетени продажби на тези стоки, като задълженията са определени за м. 12. 2012 г., м. 12.2013 г., м. 12.2014 г. и м. 11.2015 г. При обжалването по административен ред на първия РА изцяло директора на Дирекция "ОДОП"-София е отменил РА изцяло с указания да се определят данъчните задължения по ЗДДС по месеца и да се проведе ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилно съдът е приел, че при обжалван РА изцяло по административен ред постановеното решение от директора на Дирекция "ОДОП"-София е правилно след като с него са дадени указания за правилно определяне на данъчната основа по месеца и провеждането на ревизията по чл. 122 и сл. от ДОПК. Правилен е изводът на съда, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК и определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Оспорените неподписани фактури на "Ники мес 2013" ЕООД и "Трифо-1" ООД се потвърждават от приложените неоспорени приемо-предавателни протоколи за доставяне на стоките по тях, подписани от управителя на жалбоподателя или неговите служители П. Боновски и Г. Георгиев. Правилен е изводът на съда, че подписаните фактури от Боновски и Георгиев – работещи в магазина на дружеството на основание чл. 301 от ТЗ установяват осъществени доставки на посочените в тях стоки. Представените доказателства за извършен транспорт от доставчиците, за осчетоводени фактури и плащания по тях, приемо-предавателни протоколи, подписани от управителя на жалбоподателя и неговите работници установяват осъществяване на доставките по спорните фактури, както обосновано е приел административният съд. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 649, 50 лв за всяка инстанция. Поради допусната грешка от АССГ определеното юрисконсултско възнаграждение е завишено с 11, 22 лв. За настоящата инстанция следва да се присъди 638, 28 лв юрисконсултско възнаграждение, тъй като 11, 22 лв вече са присъдени от АССГ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, VIIІ отделение,