Определение № 581 от 28.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 60140/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Пловдивския апелативен съд, Първи Търговски състав, постановено на 01.03.2016г. по в.т.д.№762/2015г., с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от дружеството-жалбоподател против [фирма] обективно съединени осъдителни искове за заплащане на сумата от 48 000лв. главница по договор за цесия от 16.12.2010г. и сумата от 14 818.16лв. лихви за забава върху главницата, начислени за времето от 16.12.2010г. до 06.12.2013г. В изложението към подадената касационна жалба се излагат съображения, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпросите: 1.Макар една фактура да не е подписана от купувача, в случай, че същата съдържа изискуемите от Закона за счетоводството реквизити, то може ли тя да служи като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, ако отразява съществените елементи от съдържанието на сделката /вид на закупената стока, стойност, начин на плащане, имена на купувача и продавача и на техните представители, време и място на сключване на продажбата/; 2.Вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея дали са обстоятелства, които насочват към извод на възникване на продажбено правоотношение, по повод на което тя е съставена; 3.В случай, че е доказано осчетоводяването на фактура, както и ползването на данъчен кредит, необходимо ли е доказване на реалното предаване на доставената стока; 4.Осчетоводяване на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея. В писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба [фирма] изразява становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по изложените в отговора съображения. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице, като съображенията за това са следните: Предявен е иск за заплащане стойността на дървен материал, доставен на [фирма] от неучастващото в производството по делото [фирма] на 23.112.2008г., за която доставка на същата дата е издадена фактура №[ЕГН] на стойност 48000лв. с включен ДДС с твърдение, че на 16.12.2010г. между [фирма] и [фирма] е сключен договор за цесия, по силата на който на [фирма] е прехвърлено вземането за тази сума. С обжалваното решение е прието, че така предявените искове са неоснователни. За безспорни са приети обстоятелствата по издаването, издателя и получателя, съдържанието и стойността на фактурата, както и нейното осчетоводяване в счетоводството на ответното дружество /същата е включена в дневника за продажбите на дружествното-ищец, в дневника за покупките на дружеството-ответник и в справката-декларация по ЗДДС за съответния период, като е установено, че за същата е ползван данъчен кредит/. Тези обстоятелства са приети за установени и въз основа на заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза. Посочено е обаче, че вещото лице е отразило, че не са му били представени конкретни сметоводни документи за превозване на дървения материал по процесната фактура до склада на ответното дружество в [населено място] и в частност превозни билети, товарителници и пътни листове; че не са му представени и счетоводни документи, удостоверяващи получаване на стоката по фактурата в склада на ответното дружество, нито пък специалния дневник по чл.132 от Правеилника за прилагане на Закона за горите от [фирма], а в дневника, представен от ответното дружество нте е записано получаването на дървен материал от доставчика [фирма] през м.декември, 2008г. Прието е, че отразяването на една фактура за продажба на стоки /движими вещи/ в счетоводството на получателя, включването й в дневника за покупко-продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи признание за възникването и размера на задължението, за което е съставена фактурата, дори самата тя да не е била подписана от посочения в нея получател на стоката, но признанието на купувача на стоката относно възникването и размера на задължението, за което е съставена осчетовододената фактура, не винаги може да бъде тълкувани и като признание за реално доставяне на стоката по тази фактура. Прието е, че трябва да се прави разлика между признание възникването и размера на дадено задължение за плащане цената на стока по дадена фактура и факта на реалното доставяне на същата стока. Посочено е, че първото означава, че е признато сключването и възникването на облигационното продажбено правоотношение с параметрите, посочени във фактурата /вид, количество, цена на стоката,страни по сделката/, а другото – че е изпълнено произтичащото от това правоотношение основно задължение на продавача да достави и предаде на купувача стоката. Посочено е, че в случая ответникът по иска е признал сключването на сделката, но е оспорил реалното извършване на доставката с твърдението, че факщтурата е била издадена предварително с уговорка дървеният материал да му бъде доставен и платен след доставката. Прието е, че в тежест на ищеца е да докаже това изпълнение за което първоинстанционният съд е дал указания, но сълраните по делото доказателства не са достатъчни да обосноват извода, че продажбената сделка е била изпълнена от продавача, т.е. че той е достъвил на купувача стоката от уговорения вид и в уговореното количество. Прието е, че за да служи фактурата каято доказателство и за предаването на стоката, тя трябва да е двустранно подписана, а в случая фактурлата е подписана само от издателя [фирма], но не и от получателя на стоката [фирма]. Поради това фактурата е разглеждана само като частен свидетелстващ документ и то такъв, който удостоверява изгодни за издателя си факти, с оглед на което е прието, че не се ползва с материална доказателствена сила за стойящите извън документа факти, а само за доказателство, че изявлението е направено от издателя на документа. Прието е, че обстоятелствата по осчетоводяването на фактурата, включването й в дневниците по ЗДДС на продавача и купувача, разчитането на ДДС с бюджета съставляват признание за възникването на продажбеното правоотношение и размера на паричното задължение, но не са достатъмчни да докажат спорния по делото факт нва реалното извършване на доставката. Прието е, че доколкото предаването на стоката не е установено, то купувачът не дължи плащане на цената нито на продавача, нито на приобреталея на вземането по договора за цесия. С оглед на това е прието, че не следва да бъдат обсъждани наведените от ответника по предявения иск доводи за нищожност на договора за цесия. Така изложените от въззивния съд съображения обосновават наличие на основание за допускане на касационно обжалване по въпроса осчетоводяването на фактура и ползването на данъчен кредит по нея може ли да се възприеме като своеобразно извънсъдебно признание на задължението по нея – в постановеното по реда на чл.290 ГПК решение №252/03.01.2013г. на Второ ТО на ВКС по т.д.№1067/2011г. е прието, че включването на фактурата в дневника за покупко-продажби на ответника, както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представлява недвусмислено признание както за съществуването на правоотношение по договор за търговска продажба на стоката, така и за доставката на същата. Предпоставки за допускане на касационно обжалване по въпроса дали вписването на фактурата в дневниците за продажби и покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит във връзка с нея са обстоятелства, които насочват към извод за възникване на продажбено правоотношение, не са налице, тъй като въззивният съд не е отрекъл възникването и съществуването на продажбеното правоотношение, а само факта на реално извършената доставка на стоката. По същите съображения следва да се приеме, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса дали фактурата може да служи като доказателство за сключен договор за търговска продажба на стоки, макар да не е подписана от купувача – съществуването на продажбеното правоотношение между [фирма] и [фирма] не е отречено от въззивния съд. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение