Решение № 75 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 749/2017 г.

Решение № 75 от 21.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 749/2017 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на " Райфайзенбанк България " ЕАД против решение № 2465/22.12.2016 г. по т. д. № 37/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 102/03.11.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на Врачански окръжен съд, като са отхвърлени предявените от касатора, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, против В. П. П. искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземания на ищеца спрямо ответницата съответно: в размер на 47 384, 73 лв. – главница, 17 862, 02 лв. – редовна лихва за периода 10.06.2010 г. – 24.06.2013 г. и 31 030, 45 лв. - изискуема наказателна лихва, за периода 12.07.2010 г. - 29.10.2013 г. или на вземане в общ размер от 96 277, 20 лв., на основание договор за банков кредит № 860245/07.02.2008 г. по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделските производители и предприемачи в слаборазвитите райони, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 611/01.11.2013 г. по ч. гр. д. № 986/2013 г. на Районен съд, [населено място]. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд е приел за недоказано достигане на съобщението за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита до знанието на длъжницата, отричайки материалната доказателствена сила на известието за доставяне на пощенска пратка, без да даде указания и възможност на ищеца, в качеството на въззиваем, с оглед резултата в първоинстанционното производство, да представи и допълнителни доказателства. Така касаторът твърди, че е бил поставен в положение на процесуална изненада, а делото е решено при непълнота на доказателствата, обусловена от процесуалното нарушение на съда. В допълнение се сочи, че решението е постановено в противоречие с материалния закон, доколкото, въпреки ненастъпили последици на предсрочна изискуемост на вземането, не са присъдени падежираните към момента на подаване на заявлението вноски по договора за кредит. Ответната страна – В. П., чрез особения й представител адв. М. Д. - формално оспорва касационната жалба, считайки че въззивното решение е постановено в съответствие с материалния закон и без да е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не са изложени съображения по касационните доводи на ищеца. Върховен касационен съд, съобразно доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, за да се произнесе съобрази следното: Решаващ мотив на въззивния съд, за отхвърляне на исковете, предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е че до знанието на ответницата – кредитополучател не е достигнало изявлението на ищеца- кредитодател за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, макар да са били налице предпоставките за това обявяване. Изводът е обоснован с това, че в приложеното по делото известие / обратна разписка /, отразяващо двукратно посещение на адреса на длъжницата, посочен в анекс № 1 от 06.08.2009 г. – на 1 и на 3 юни 2013 г., при което е установено "отсъствието й", не е отразено изпълнение на задължението на куриера, за оставяне известие за наличието на пощенска пратка, както и липсват доказателства за повторно поставено известие, в случай на непотърсването й в срок от 10 календарни дни от първото известие, каквито са изискванията на чл. 5, ал. 3 от Общите правила за условията за доставяне на пощенски пратки и пощенски колети, приети на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги / ДВ бр. 45 от 15.06.2010 г. / във връзка с т. 55.2.6 и т. 55.1.1 от Общите условия на договора с потребителите на пощенски услуги, включени в обхвата на универсалната пощенска услуга, предоставяна от "Стар пост"ООД / публикувани на сайта на пощенския оператор /. Така от една страна се явява неизпълнена в цялост и надлежно процедурата по връчване "по пощата чрез обратна разписка", изрично договорена като способ за кореспонденция в Общите условия към сключения договор. От друга страна съдът е съобразил формирана практика на ВКС, според която фингирано връчване на уведомление за предявяване на предсрочна изискуемост / приравняване опита за доставка на съобщението на реално доставяне / е допустимо, когато изрично е уговорено в договора за банков кредит, ведно с предпоставките и/или фактическите констатации, при които ще се счита, че е положена дължимата грижа за връчването / така реш. № 148 по т. д. № 2072/2015 г. на І т. о. на ВКС /. Съдът е зачел обстоятелството, че в чл. 22 от Общите условия на "Райфайзенбанк /България/" ЕАД за предоставяне на кредити по програма ЕБВР и ЕС и за микрокредитиране на земеделски производители и предприемачи в слаборазвитите региони е предвидено фингирано връчване, но само в хипотеза, когато кредитополучателят п р о м е н и а д р е с а с и, без да уведоми за това банката. Съдът е приел, че доказателства за напускане на адреса, при доставяне на уведомленията, не са събрани, доколкото е удостоверено единствено неоткриване на адресата, при това - при ненадлежно изпълнена процедура по връчване чрез писмо с обратна разписка. Паралелно съдът е обосновал извод за недопустимо присъждане на изискуемите, съобразно договорените падежи, вземания, към датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК, тъй като не са включени в представеното извлечение от счетоводните книги, очевидно имайки предвид невключването им самостоятелно и отделно от вземанията, за които ищецът се позовава на предсрочна изискуемост. С определение № 401/22.06.2017 г. касационното обжалване е допуснато по правния въпрос: Основателен ли е иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване вземания на основание договор за банков кредит, когато предсрочната изискуемост на кредита не е била надлежно предявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417, т. 2 ГПК, в частта за вземанията с настъпил падеж към подаване на заявлението, когато в същото размерите на падежираните вземания и на тези основани на предсрочна изискуемост не са били посочени поотделно ? Допълнителният селективен критерий е обоснован в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, с реш. № 139 по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. и реш. № 204 по т. д. № 1175/2013 г. на ІІ т. о. на ВКС. С определение в открито съдебно заседание от 11.12.2017 г. производството по делото е спряно до постановяване на решение по тълкувателно дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС бе даден отговор на поставения правен въпрос, както следва: Допустимо е предявеният иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск, за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост, може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК. Със същото Тълкувателно решение бе прието, че разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил падеж, в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за редовност на исковата молба и за уважаване на иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението. С оглед така формираната задължителна практика, въззивното решение се явява неправилно в извода на съда, че, при недоказано предявяване на предсрочната изискуемост на длъжника, не подлежат на присъждане падежираните към датата на подаване заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение падежирани вноски. Касационният довод досежно тази неправилност, обаче, е евентуален спрямо довода за неправилност на въззивния акт, поради съществено процесуално нарушение, накърнило правото на защита на ищеца. По този главен касационен довод, настоящият състав намира следното: Първоинстанционният съд, с определение № 260/03.09.2015 г., правилно е указал, че в тежест на ищеца е установяване предявяването на предсрочната изискуемост на ответницата – длъжник. Въз основа на представените от ищеца доказателства, противно на първоинстанционния съд, но не въз основа на различни от установимите с тези доказателства факти, въззивният съд правилно е отказал да приеме последиците на фингирано връчване, в съответствие с преждепосочената практика на ВКС. Въззивният съд няма задължение да указва необходимост от представяне на допълнителни доказателства, с оглед негодност на представените да обосноват тезата на страната, носеща доказателствената тежест. Не е налице никоя от визираните в ТР № 1/2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС хипотези, задължаващи въззивния съд да даде задължителни указания и предостави възможност на страната да осъществи защитата си. Противно на твърдението на касатора, не отказана материална доказателствена сила на представените известия – обратни разписки е предпоставила решаващия извод за непредявена предсрочна изискумост, а обективното им съдържание, съобразено в съответствие с договореното в чл. 22 от Общите условия, относно предпоставките за фингирано връчване. Въззивният съд не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствено правило, накърнило защитата на касатора, като правилен се явява и извода му за непредявена на длъжника предсрочна изискуемост на кредита. Впрочем и да би било доказано надлежно предявяване на предсрочната изискуемост, то би имало значение единствено за присъждането на законната лихва върху предсрочно изискуемата главница по кредита, доколкото последната, и извън предсрочната изискуемост, е падежирана изцяло още в хода на първоинстанционното производство, предвид крайния срок на договора - 10.07.2014 г., съгласно анекс № 1/06.08.2009 г. и приетото в т. 2 на ТР № 3/27.03.2019 г. по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че "размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем / кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума / главницата / и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането". При този изход на спора в касационна инстанция, въззивното решение следва да бъде отменено в обжалваната му част и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да се върне на въззивна инстанция, за произнасяне по същество, с назначаване на нова счетоводна експертиза, за установяване размера на предявените претенции, съобразно всички падежирани вноски, съгласно задължителните указания на ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решение № 2465/22.12.2016 г. по т. д. № 37/2016 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение № 102/03.11.2015 г. по т. д. № 65/2014 г. на Врачански окръжен съд и са отхвърлени предявените от "Райфайзенбанк / България "ЕАД, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, против В. П. П. искове, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване съществуването на вземания на "Райфайзенбанк / България / " ЕАД от В. П. П., съответно: в размер на 47 384, 73 лв. – главница, 17 862,02 лв. – редовна лихва за периода 10.06.2010 г. – 24.06.2013 г. и 31 030, 45 лв. - изискуема наказателна лихва за периода 12.07.2010 г. - 29.10.2013 г. или вземане в общ размер от 96 277, 20 лв., на основание договор за банков кредит № 860245/07.02.2008 г. по Програмата на ЕБВР и ЕС за микрокредитиране на земеделските производители и предприемачи в слаборазвитите райони, за което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 611/01.11.2013 г. по ч. гр. д. № 986/2013 г. на Районен съд, [населено място]. ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски апелативен съд, за повторно разглеждане, в съответствие с чл. 294, ал. 1 ГПК. Решението не подлежи на обжалване.