Решение № 3748 от 02.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11948/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на Технически университет (ТУ), гр. София срещу Решение № 34717/23.10.2025 г. на Административен съд – София-град, постановено по адм. дело № 5387/2025 г. С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на ТУ против Решение №0413-7/24.04.2025 г. на ръководителя на Управляващия орган (РУО) на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ (ОПНОИР) за определяне на финансова корекция в размер на 25% от стойността на допустимите разходи по Договор № 3-183/16.12.2020 г. с „КОНТРАКС“ АД, на стойност 256 864 лв. без данък добавена стойност (ДДС) и ТУ е осъден за разноски. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП) във връзка с поставеното изискване за подбор относно техническите и професионални възможности: участникът да прилага система за опазване на околната среда, съответстваща на БДС EN ISO 14001 в актуална версия или еквивалент, включващ в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане. Обосновава, че нито съдът, нито административният орган не са съобразили, че в условията за изпълнение на предмета на поръчката освен доставката и монтажа са включени дейности след монтажа, а именно по почистване от опаковки, инструменти и отпадъци на всички помещения, където е извършван монтажа. Сочи, че изискването е съобразено с предмета и допустимо съгласно чл. 63, ал.1, т.11 ЗОП, а обратните изводи на съда са необосновани и несъответни на събраните доказателства и закона. Прави анализ на съдебната практика и сочи, че съдебните решения, на които се е позовал съда, не включват в предмета на поръчката дейности, свързани с околната среда, както е в настоящия случай, поради което са неотносими към настоящия казус. По изложените съображения иска отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друго решение по същество, с което да се отмени решението за определяне на финансова корекция. Претендира разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. В съдебно заседание касаторът се представлява от юрк. К. Илиева. Ответникът – РУО на ОПНОИР, в писмен отговор и чрез процесуалния си представител Т. Механджийска, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е основателна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: ТУ е бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОПНОИР, съгласно сключен Договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ от 28.02.2018 г. с Изпълнителна агенция ОПНОИР, във връзка с изпълнението на проект № BG05М2ОР001-1,001-0004 „Университети за Наука, Информатика и технологии в е-обществото (УНИТе). На 20.03.2020 г. бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Обзавеждане на специализирана научно-изследователска инфраструктура в Хале 12 на учебен блок 7 на ТУ – София за целите на Център за Върхови постижения“. Предметът на поръчката включва 471 артикула от 19 вида обзавеждане с прогнозна стойност 258 333,33 лева. В критериите за подбор е включено изискване към техническите и професионални способности към участниците да прилагат система за опазване на околната среда, съответстваща на БДС EN ISO 14001 в актуална версия или еквивалент, включващ в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане като при подаване на офертата, участникът предоставя информация за сертификата в ЕЕДОП, част IV „Критерии за подбор“, раздел Г „Схеми за осигуряване на качеството и стандарти за екологично управление, поле „Сертификати от независими органи, удостоверяващи системи или стандарти за екологично управление“. Получени са 7 бр. оферти като всички участници са отговорили на посоченото по-горе изискване. На 16.12.2020 г. в резултат на проведената процедура е сключен Договор № 3-183 с „Контракс“ АД, на стойност 256 864,00 лв. без ДДС. На 11.03.2025 г. бенефициерът ТУ е уведомен за констатирана от РУО ОПНОИР нередност – „използвани критерии за подбор, които не са дискриминационни на базата на необосновани национални, регионални или местни изисквания, но ограничават достъпа на кандидати или участници и не са свързани с предмета на обществената поръчка – т.11, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на финансовите корекции по реда на ЗУСЕФСУ (Наредбата за посочване на нередности). Констатирано според РУО е ограничително изискване по отношение заложените от възложителя критерии за подбор, свързани с техническите и професионални способности на участниците, в нарушение на чл. 59, ал.2 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от Закона за обществените поръчки (ЗОП), както следва: участникът да прилага система за опазване на околната среда, съответстваща на БДС EN ISO 14001 в актуална версия или еквивалент, включващ в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане. РУО счита, че поставено изискване е ограничително и необосновано стеснява кръга на потенциалните участници като поставя изискване, което не е пряко свързано с предмета на поръчката. Отбелязва, че изискването е допустимо по закон, но не е необходимо за качественото изпълнение на поръчката, доколкото изисквания стандарт не се отразява на качеството на стоките, които се доставят, а цялостно предмета на поръчката не предизвиква неблагоприятно въздействие върху околната среда, което да оправдава прилагането му. Органът формира извод, че изискването е непропорционално на предмета и сложността на поръчката, в нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2, и ал. 2 ЗОП. Нарушението е квалифицирано като нередност по т. 11, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности. С уведомлението от 11.03.2025 г. на бенефициера е дадена възможност на основание чл. 73, ал. 2 ЗУСЕФСУ да представи възражение по основанието и размера на предложената финансова корекция. На 25.03.2025 г. бенефициерът представя възражение, в което оспорва констатациите и изводите на РУО. На 24.04.2025 г. е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Решение № 0413-7, в което органът потвърждава констатациите си за нарушение, съставляващо нередност – въведени ограничителни критерии за подбор, за която определя финансова корекция в размер на 25% от допустимите разходи по сключения договор с „Контракс“ АД. При тези факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактически и правни основания за издаването му и при спазване на специалните административнопроизводствени правила. По отношение материалната законосъобразност на решението, съдът изследва налице ли са всички елементи от състава на нередността по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, което основание се сочи от органа за определяне на финансовата корекция. Съдът приема за безспорно установено, че ТУ има качеството на икономически оператор по смисъла на чл. 2, т. 37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1083/2006 на Съвета (Регламент 1303/2013), като бенефициер на безвъзмездна финансова помощ по ОПНОИР, в което качество обявява и провежда процедура за възлагане на обществена поръчка за разходване на полученото финансиране. От това следва, че е налице първият елемент от състава на нередност. Наличието на сочените от органа нарушения, съдът преценява с оглед изискванията на разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП, като приема за обосновани изводите му, че процесното изискване към техническите и професионални способности на участниците не е съобразено със законовите норми. Приема след анализ на спорния стандарт, че същият сам по себе си не може да осигури качествено изпълнение на дадената поръчка, тъй като не се отнася до качествено изпълнение на доставянето оборудване, а касае сертифициране на система за управление на околната среда, като целите и обхвата на стандарта не са пряко необходими, за да се гарантира качеството на изпълнение на поръчката. Сочи, се поставено изискване е допустимо по закон предвид разпоредбата на чл. 63, ал.1, т.11 ЗОП, но в случая не е съобразено с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката, поради което е налице нарушение на чл. 59, ал.2 ЗОП. Съдът приема за правилна и дадената от органа квалификация на нарушението като нередност по т. 11, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности, респективно определеният размер на финансовата корекция при приложението на пропорционалния метод, доколкото не може да бъде установен точния размер на финансовите последици. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че решението на РУО е материално законосъобразно, поради което отхвърля жалбата на ТУ и осъжда същия за разноски. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Настоящата касационна инстанция приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, от формална страна съдържа фактически и правни основания, при постановяването му са спазени специалните административнопроизводствени правила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към мотивите на първоинстанционното решение. Страните не спорят по фактите – спорна се явява тяхната интерпретация и правилното приложение на материалния закон. Първоинстанционният съд правилно установява приложимото право. Доколкото се касае за проект, финансиран по линия на Европейския фонд за регионално развитие чрез ОПНОИР, приложим е Регламент 1303/2013. В тази връзка, съдът правилно приема, че законосъобразността на определената финансова корекция е в пряка зависимост от установяването на нередност по смисъла на чл. 2, т. 36 Регламент 1303/2013. Това изисква да бъде доказано, че са се осъществили всички три елемента от състава на нередността. Няма спор между страните за наличието на първия елемент – в качеството си на бенефициер на безвъзмездна финансова помощ ТУ се явява „икономически оператор“ по смисъла на чл. 2, т. 37 Регламент 1303/2013. По отношение втория елемент от състава на нередността - нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, наличието му следва да се преценява с оглед посоченото от органа правно основание и изложените от него фактически обстоятелства, които подкрепят извода му за осъществено нарушение. Правното основание, на което се позовава органът е това по чл. 70, ал. 1, т. 9 ЗУСЕФСУ, от което следва, че са нарушени правилата за определяне на изпълнител по глава четвърта ЗУСЕФСУ. ТУ е публичноправна организация по смисъла на § 2, т. 43 от ДР на ЗОП, съответно ректорът на университета е публичен възложител съгласно чл. 5, ал. 2, т. 14 с.з., и в това си качество бенефициерът открива процедура за възлагане на обществена поръчка в изпълнение на дейности по финансирания по ОПНОИР проект. Горното и с оглед твърденията на касатора, налага да се извърши проверка на правилността на изводите на съда за осъщественото нарушение на ЗОП, което съставлява нередност, за която е определена финансовата корекция. Неправилен е изводът на съда, че е налице нарушение на чл. 59, ал.2 във вр. чл. 2 ЗОП – ограничителен критерии за подбор, който не е съобразен с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката. Възложителят безспорно има оперативна самостоятелност да постави определени изисквания към техническите и професионалните способности на потенциалния изпълнител, които да му гарантират качествено изпълнение. Но тази негова самостоятелност не е безгранична. Тя е ограничена от изискванията на чл. 2, ал. 2 и чл. 59, ал. 2 ЗОП. Съгласно разпоредбата възложителят няма право да ограничава конкуренцията чрез включване на условия и изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет, стойност, сложност, количество или обем. С оглед на това границите на неговата оперативна самостоятелност при определяне на критериите за подбор са от една страна, определени в чл. 59, ал. 1 ЗОП като сфера, до която се отнасят, от друга - в чл. 59, ал. 2 ЗОП, като съдържание с оглед на изискването да бъдат ограничени до тези, които са необходими за установяване на възможността за изпълнение на поръчката при съобразяване с нейния предмет, стойност, обем и сложност, и от трета – с оглед на изискванията на чл. 2, ал. 2 ЗОП. Горното изисква преценката за законосъобразност на критерия за подбор, а с оглед на това и за наличието на нарушение, да бъде направена при отчитане на тези изисквания за упражняване на правото на възложителя да определи критерии за подбор, които да му гарантират в най-пълна степен искания начин на изпълнение на поръчката. Предметът на разглежданата обществена поръчка е обзавеждане на специализирана научно-изследователска инфраструктура и включва 471 артикула от 19 вида обзавеждане с прогнозна стойност 258 333,33 лева. Основателен е доводът на касатора, че предметът на поръчката не е преценен в неговата цялост. Действително в Техническата спецификация в точка „Изисквания към изпълнение на поръчката“ е отбелязано задължение на изпълнителя след монтажа да осигури почистване на помещенията от опаковки, инструменти и отпадъци. Дейността по почистване на помещенията от опаковки, инструменти и отпадъци след извършения монтаж на обзавеждане не може да се изключи от предмета на поръчка. В случая основаният предмет включва значителен брой артикули 471 от 19 вида обзавеждане, всеки от които има специфичен набор от опаковане за безопасност и запазване на целостта. При монтажа на този обем артикули се генерира значителен по обем отпадък от фолиа, кашони, дървени отпадъци, лепила, лакове, смоли, метални и крепежни елементи, и др. Не следва да се изключва, че този обем доставка предполага и осигуряването на транспорт, които има определен въглероден отпечатък, както и, че обектът, където се доставят стоките е специализирана инфраструктрура, където се изисква минимално екологично въздействие. Посочените особености не се взети предвид нито от съда, нито от административния орган при преценката на цялостния предмет на поръчката. Същите са пряко свързани с изискването за стандарт за система за опазване на околната среда като следва да се отчита, че в мебелната индустрия екологичните аспекти са признати, включително за логистика и монтаж, независимо че най-значителен е делът при производството и много по-малък при логистика и монтаж. Относително по-малкия дял от рискове за околната среда при дейностите по логистика и монтаж на мебели и обзавеждане не могат да изключат по принцип като недопустимо изискването за управление на рисковете за околната среда. Следователно предметът на процесната обществена поръчка, включва дейности, които имат потенциално екологично въздействие, поради което изискването за внедрена система за управление на околната среда по стандарт на БДС EN ISO 14001 в актуална версия или еквивалент, включващ в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане е относимо и свързано с предмета на поръчката. Посоченият стандарт е международно призната рамка за управление на екологичните аспекти на дейността на всяка организация, включително логистичните процеси, складовите операции, транспорта и монтажа. Съществуват общо достъпни специализирани ръководство за внедряване на екологични системи в мебелната индустрия, които подчертават, че посоченият стандарт спомага за намаляване на отпадъците, подобряване на екологичния контрол и отговаря на постоянно завишаваните нормативни изисквания към управление на отпадъците, дава принципно конкурентно предимство. Стандартът осигурява системно идентифициране, контрол и минимизиране на екологичните аспекти на всяка дейност според нейната специфика, за което именно се разработват специализирани ръководства. В случая предвид предмета на процесната поръчка могат да се идентифицират следните екологични рискове, които следва да се управляват: Относно логистиката и транспорта на значителен брой артикули 471 от 19 вида обзавеждане – предполага повече от един курс за доставка или повече от едно превозно средство - значителен обем горива, съответно замърсяващи емисии. Относно опаковките и отпадъците – предвид посочените видове обзавеждане се предполага наличието на дървени палети, картон, различни пластмаси и др. защитни материали, метални остатъци и др. Всички посочени изискват правилно управление и рециклиране. Относно монтажните дейности използват се различни химикали, лепила, силикони, генерира се шум и прах. Всичко посочено предполага повишен риск от замърсяване, като тук следва да се отчита, че обекът, където се осъществява монтажа е специализирана инфраструктура, която продължава да работи, едновременно с изпълнение на поръчката, а това обосновава относимост на посочения стандарт, който гарантира контрол върху всички екологични рискове по цялата верига на доставка и монтаж. Стандартът е универсален, т.е. прилага се от всякакви видове организации и не е ограничен само до производители. Той е рамка за управление на екологичните аспекти във всякакви процеси в случая възложителят е уточнил, че следва да се прилага версия на стандарта включваща в обхвата си доставка и/или монтаж на мебели и/или обзавеждане, поради което изискването е съответно на предмета на поръчката. Изискването е съответно на стойността на поръчката. Прогнозната стойност на поръчката е 258 333,33 лева. Самата стойност не може самостоятелно да обоснове поставеното изискване, но е относително голяма, а това е и индикатор за мащаба/обема на поръчката и аргумент в подкрепа на поставеното изискване. Обемът на поръчката също е относително голям, предвид че включва значителен брой артикули 471 от 19 вида обзавеждане. Този обем предполага увеличена логистична, координационна и техническа натовареност на изпълнителя. Сложността на поръчката е в пряка корелация с посочения обем и различни рискове (забавяне на доставките, липса на синхрон между доставните и монтажните екипи, объркване на артикули, количества, маршрути, екологични рискове – различни видове отпадъци и риск от неправилно им събиране, рециклирани и други). Предвид посоченото, поръчката се отличава с относително висока структурна сложност. Последната е обоснована от големия брой артикули и вариации между тях, има множество операции (натоварване, доставка, разтоварване, монтаж, почистване), нужна е по-голяма координация и управление на риска от грешки и несъответствия, различни логистични рискове, координационни и екологични рискове. Изискват се повече ресурси, по-строг контрол и по-висока организационна зрялост, за да се обезпечи качественото изпълнение на поръчката. С оглед изложеното, тъй като поставеното от възложителя изискване към възможностите на изпълнителя е необходимо, за да се гарантира, че участникът има професионалните способности да изпълни възлаганата поръчка, свързани са с предмета на поръчката, стойността, обема и сложността на последната и са им пропорционални, то не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2 във вр. чл. 2 ЗОП. Този извод е в съответствие и с решение от 31 март 2022 г. по дело C-195/21 на Съда на Европейския съюз (ECLI:EU:C:2022:239, т. 48-53). Липсата на нарушение във връзка с поставеното изискване за подбор води до липса на обективен елемент от състава на нередността, която е основание за определената финансова корекция в решението на РУО. Това прави безпредметно обсъждането на въпроса за правилното квалифициране на нарушението като нередност по т. 11, б. „в“ от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 Наредбата за посочване на нередности. По изложените съображения първоинстанционното решение е неправилно поради несъобразяване на материалния закон и следва да бъде отменено, а предвид че спорът е изяснен от фактическа страна, съдът следва да отмени и оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 4 АПК. При този изход на делото направено от касатора искане за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение е основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 1 АПК му се присъди сумата от 105 евро, равняваща се на 205,36 лева, съставляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за всяка инстанция или общо (210 евро), определена по реда на чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като и държавна такса за първоначалната и касационната жалба всяка в размер от 616,47 лв. или общо за държавни такси 1232,94 лв. (630,39 евро). Ответникът по касация следва да бъде осъден да плати на ТУ - София, разноски по делото в общ размер на 840,39 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение